Какво не направих през последните четири години?
Не повярвах на нито една думичка на никого, освен на собствения си аналитичен апарат и той не ме подведе.
Телевизия не гледам, което ми спести нервите от синкретичния телевизионен паганизъм.
Не повярвах на съседи, колеги и познати за нищо свързано с измислената пандемия.
Не носих маска без абсолютно наложителна потребност.
Не си позволих нито веднъж да се тествам за глупавата и още много измислена и недоказана болест.
Нито за миг не ми мина през ума безкрайно глупавата и неизмеримо тъпа идея да допусна някой да ми инжектира неизвестна и недоказана по отношение на безопасност и ефективност течност. Не че съществува ефективна инжекция, освен обезболяващите, които също в по-голямата си част измама.
Не повярвах на нито една от лъжите на гнусните предприемачи, които за пореден път са тръгнали на война срещу човечеството. Май, са тръгнали на война само срещу оная абсурдно глупава част от това човечество и ми се струва, че почвам да им симпатизирам. Шега.
От шест години не съм стъпил при лекар и се чувствам прекрасно.
Не се уплаших, въпреки лавините страх, които се сипеха от всички страни.
Не се примирих, въпреки бездната на глупостта, която се отвори между хората.
Не скрих нищо от това, което оркрих за измамата ковит.
Не забогатях, което го считам за постижение, заради някои възможности, които се появява ха от време на време.
--------------------------------
Какво направих през последните четири години?
Научих са себе си и света толкова много неща, които ми дадоха увереност, спокойствие и смелост.
Насилието над физическата ни природа, в смисъла на ограничения и задължения ми откриха нови хоризонти. Усетих, че свободата не е да ходиш на ресторант, а да не отидеш. Свободата не е да летиш със самолети, а да не летиш. Свободата е вътре, а не вън.
Станах много добър в готвенето. И преди си бях добър, но сега съм толкова добър, че не изпитвам желание или любопитство да ходя на ресторант, просто защото не очаквам изненади. Продължавам да уча с удоволствие.
Създадохме ниша за препитание (предприятие за прехрана), в която нямаме конкуренция. Продуктите ни са фантастични, красиви, оригинални, доставят радост и са достъпни. Някога написах по темата да работиш за себе си.
Постепенно си организирахме базата от машини и инструменти, необходими за производство на продуктите, които предлагаме, без ничия помощ и без бързане.
Създадохме клиентска мрежа, която е благодарна и щастлива от сътрудничеството си с нас. Всъщност, ние нямаме клиенти, а приятели.
Постарахме се да постигнем независимост в най-голяма степен.
В началото на истерията написах, че вместо да се плашим или вълнуваме, трябва да открием ония занимания, които ни доставят удоволствие и да се съсредоточим върху тях, като ги усъвършенстваме и усъвършенстваме себе си. Това носи морално удовлетворение, увереност в собствените способности и усещане за независимост, защото всичко е във ваши ръце. Рецептата е изпробвана и работи. Да работиш за някого е неблагодарно занимание.
Заради ковид лъжата започнах да пиша повече и усетих удовлетворението от благодарните читатели. Много мило. Изказвам реципрочна благодарност.
Почти преустановихме покупките от големите хранителни вериги и си намерихме директен доставчик на селскостопанска продукция. Моето мнение е, че международните компании са мошеници, които трябва да бъдат бойкотирани по всички възможни начини, а най-добре - съзнателно и организирано. Всъщност, те са престъпници в пълния смисъл на тая дума.
Да имаш бебе на шейсет е хоризонт, който трийсетгодишните изобщо не са в състояние да обхванат с поглед и съзнание. Това е тема, която е достъпна за всеки, стига да му стиска. После картината се самонарисува.
----------------------------------
Две други думи.
Често в коментарите на моите публикации се появява знаменитият шлагер „какво да се прави?".
Надявам се на всички е ясно, че без партизанско движение, заговор и открита война срещу държавната машина, няма значим шанс за истинска промяна в живота на българите. От друга страна, за държавна машина не можем да говорим, защото и на умствено недъгавите стана ясно, че държава България няма. България е управлявана от организираната престъпна групировка на политическата каста, която в голямата си част е съставена от бивши и настоящи рецидивисти. Дори опозиционните партийни формирования получават заплати, за да говорят глупотевиници от парламентарната трибуна.
Моето мнение е, че който получава държавна заплата, не е опозиция и в това изказване включвам всички държавно-спонсорирани служебни съсловия без нито едно изключение. Моля обидените да се замислят! Измежду тях няма нито една група, която да е готова да се изправи срещу държавата, защото те са създадени, за да са зависими. Темата за мен е кристално ясна и не намирам основания да я доизяснявам.
Та, какво да правим!
Николай Марков, който не се нуждае от титли и звания, даде много точен отговор на тоя въпрос:
- раждайте деца;
- купувайте имоти;
- събирайте и си пазете парите;
- не плащайте данъци, доколкото е възможно...
Безусловно поддържам неговия съвет, но нека го продължим и разширим.
Какво да правим, като осъзнати хора, които не желаят да продължава тая дивашка тирания на глупостта, нахалството, простотията, наглостта, предателството и продажността!
Първо и най-важно условие за провеждане на тиха и системна война срещу продажното правителство е осъзнаване, разследване и пълне отказ от изпълнение на каквито и да били наредби и разпореждания на негодниците, наречени „български власти“, просто защото те не са никакви власти, а шайка криминални елементи, които ако попаднат в ръчичките на „справедлив съд“, ще трябва да прекарат остатъка от живота си зад решетките. За съжаление, българският „справедлив съд“ също очаква своя справедлив съд.
Телевизията е инструмент, който легитимира престъпниците. Не мога да ѝ отделям време. Никакво. Предпочитам да правя нещо друго. Времето пред телевизора е безвъзвратна емоционална и интелектуална загуба. То е ваше, а не тяхно и не виждам някакъв особен смисъл в гнева срещу николаевижена.
Винаги съм се питал защо е толкова трудно да бъде нанесена икономическа щета на динозаврите от рода на кауфланд, лидъл и прочие криминални търговски вериги. Защо са криминални ли? Следващия път, когато влезете вътре, се огледайте добре и си дайте сметка колко от продуктите вътре са ви нужни и колко не са ви нужни! В тях няма нищо, от което се нуждаете. Нула. Знайте, че промоциите в тях са меркантилна манипулация, която ви вкарва в още повече разходи и ако ви се струва, че кварталния магазин ви продава скъпо знайте, че около София е пълно с множество борси за всякакъв вид хранителни продукти, които продават на едро и на дребно. Нищо не ви коства да направите едно проучване и просто не влизате вече в тъпия кауфланд и в гнусния лидъл, а и в другите търгашески обекти. Не ги наказвайте, а съзнателно ги убивайте. Колективно, организирано и систематично.
Някога си имахме един Стефан, който всяка сутрин, с изключение на първи януари, идваше в квартала с една баничарка и докарваше сирене, кашкавал, мляко, създърма, яйца и други подобни от собствената си ферма, които продаваше направо на хората. Продуктите му бяха пресни и истински.
С това искам да кажа, че ако човек иска, винаги ще намери начин. И сега, дори извън България, отново се придържам към тия принципи, които изискват някакви усилия, но пък ме държат в добро състояние на духа и тялото. Ако ли не, извинения и оправдания винаги може да се намерят.
Колкото може по-далеч от аптеката. Там няма нищо, което може да ви бъде от полза. Там няма нищо, което ще ви направи по-здрави. Там нямате работа. Всички други начини наистина са по-добри. Иска ми се да напиша десет реда само с фразата „Далеч от аптеката!“. Искам да ви кажа, че дори раждането, известно със своята болка, може да бъде извършено без упойки и болкоуспокояващи. Свидетел съм и няма човек на земята, който да ме увери в противното. Всички болкоуспокояващи са боклук и отрова. Спомняте ли си ония шест години по-горе? Е, за шест години не съм глътнал нито един парацетамол или ибупрофен. Наскоро се скарах с една италианска дама, която като чу, че не употребявам такива работи, се хвана за главата и се разкара някъде на фармацевтасимайнина.Веднъж свикнете ли без тия отрови, направо ще забравите за тях.
Другата отлична тактика е отхвърлянето на рекламираните стоки и услуги. За мен, всеки рекламиран продукт е боклук и трябва да бъде всячески отбягван. Представете си реакцията на рекламните агенции, когато открият, че тъпата им и измамна рекламна кампания е с отрицателен ефект! Айде сега си представете как всяка рекламна кампания завършва безславно с ниски продажби! А? Съсипващо за цялата система. Рекламата де състои в желанието да ви продават продукти, за които нищо не знаят.
Ако сте решили да осъществявате мечтите на някой негодник, като работите за него, искайте си заплатата не по банкова сметка, а в налични! Вие трябва да решите кое важно във вашата система.
Ако работите за себе си, искайте си плащанията във налични!
Просто си искайте парите и това е!
Николай Марков казва да си пазите парите и да не плащате данъци. Най-гнусният от всички данъци е ддс. Аз правя всичко възможно да пазарувам без да плащам тоя данък. Моето твърдо убеждение е, че всяка стотинка в държавния бюджет на която и да държава е горивото на държавния тероризъм. Без изключения. Държавата, в лицето на държавната администрация, не само никога не се е отчела изразходваните средства. Изглежда държавата в тоя ѝ вид е структурирана с единствената цел да краде и прахосва добросъвестно платените от гражданите престъпни данъци и такси. Политическите хиени харчат всичко, до което се докопат и не заслужават вашите пари. Ако си мислите, че държавата ще спести вашите пари, и когато се пенсионирате ще ви ги плаща под формата на пенсия, то вие сте в чутовна заблуда. Всяка година обясняват, че държавата няма пари за пенсии и това е отвратителна наглост, при положение, че настоящите пенсионери отдавна са внесли своите пенсионни осигуровки, а днешните работещи добросъвестно внасят своите, нали? Но глупавите сме ние, защото им ги даваме. Да си мислите, че ако не се осигурявате за пенсия, няма да имате пенсия, то трябва знаете, че и да се осигурявате, пенсия пак няма да има! Това го виждате, надявам се!
Държавната администрация, политическите партии и служебните съсловия не заслужват нито стотинка от това, което получават от кървавите народни пари. Ако не сте го забелязали последните четири години, значи би трябвало да ви завидя за дълбокия сън, в който сте изпаднали.
Ако искате, мога да ви кажа още какво да се прави. Идете и засадете нещата, които обичате и си създайте храната, от която няма да се оплаквате! Ние ставахме в пет, обирахме корнишоните и ги закарвахме в консервната фабрика. Правехме всички ония неща, които ни осигуряваха храната, за която сега се говори. Ние си я осигурявахме. Всяка година се затваряха хиляда и петстотин буркана зимнина. Купуваше се само сол и захар. Мазнината ни беше нефилтрирано слънчогледово олио и свинска мас. Но! Но това време е отминало, няма да е върне и не трябва да се връща.
Учете децата си сами. В училище ще бъдат осакатени, изкривени, изравнени, полирани и подготвени за служба на „капеталиститие“, както се изразява един симпатичен човек тук.
Не искам да продължавам безкрай, защото все едно - един ще разбере, друг няма. Това, което трябва да правим е да изучаваме системата и всеки поотделно и всички заедно да ѝ се противопоставим с каквото можем и колкото можем.
Ако не можем да променим живота си така, че ежедневието ни да се превърне в оръжие срещу тях, значи и за въстание не сме годни.
Процесите са бавни и за тях са нужни осъзнати човеци.
Вашият живот е във ваши ръце. Не ми задавайте въпроса какво да правите, а се запитайте какво правите, как го правите и защо го правите по тоя начин! Бъдете умни и се грижете за себе си!
Хай, сполай ви!
Мина
10 months before
Точно в десятката! Преоткрих красотата на България-дотам, че вече не изпитвам никаква нужда да пътувам извън нея. Преоткрих красотата на българското село, работливите хора и домашно приготвената храна-дотам, че вече се отвращавам от петзвездни хотели и гурме кухня. Преоткрих красотата на тишината- в изгревите и залезите в Стара планина, Родопа и Черноморието-дотам, че за всичко на света ги предпочитам пред Гърция и Алпите. Преоткрих красотата на палатката, бунгалото, хижата- пред лъскавия, студен, стерилен петзвезден хотел от другата страна на земното кълбо. С нищо не мога да заменя конете, огъня, китарите, хората по земите ни и автентичната ни култура и история. Нито лютеницата на леля Бойка. От Карабунар😊 Досега не се бях замисляла-но тази промяна се случи благодарение на последните три години. Не мога да си представя, че можеше да съм си останала същия мрънкащ сноб и дебил с токчета и чанта фурла, претендиращ за поне 4* хотел и лукс… Ужас!
Коментирай