Какво ни казват резултатите от изборите

Вероятно още през лятото ще има нов вот

Новоизгрялата коалиция ДБ/ПП, за по-кратко ДС, губи около 80 хил. гласа, като отливът е в по-голяма степен от избиратели на ПП

ГЕРБ-СДС печелят изборите, втори са самоопределилите се като „Добри сили” ППДБ, а тройката се допълва от "Възраждане". Като изненада може да се счита и влизането на „Има такъв народ”, които пропуснаха миналия парламент.

Ако говорим за големия печеливш, по-скоро за големите печеливши, това безспорно са вече споменатата партия на Костадин Костадинов, както и тази на Станислав Трифонов. Едните за пореден път покачват гласовете за тях, и то не с няколко си хиляди, а с над 100 000, което е категоричен аргумент в тяхна полза – явно политиката, която водят (без значение искрена или не, адекватна или не) печели вече повече поддръжници. Но има и друга теория, вероятно по-правдивата, която всъщност обяснява поредното покачване на техния вот с политиката на другите партии. Според много хора, към този момент, „Възраждане” са единствената алтернатива (без това да означава, че са най-добрият вариант) на мнозинството от партии, които обърнати към случващото се по света, сякаш оставят на заден план България. А поне на думи, „Възраждане” демонстрират, че приоритет за нея е случващото се тук.

Големият проблем с тях е ясен – силно проруските им позиции, призивите им за излизане от ЕС и НАТО, отпорът срещу въвеждане на еврото и вече споменатата Русия, по-точно - вдигане на санкциите срещу нея и подкрепата им във войната. Дали това е само удобна поза, целяща да обере вота на голяма част от българите, за които всички изброени неща са второстепенни, поради което фиксирането на останалите партии (за сметка на кризата в страната и финансовите затруднения на все по-голяма част от българите) ги отблъсква вече повече, е трудно да се прецени, но е безспорно, че им се получава добре – видимо по все по-нарастващите резултати.

„Възраждане” са трети и в чужбина, а в страни като Испания, Италия, Канада – парадоксално или не, но са първи или втори. Другият интересен момент е, че новите им гласове, според социолози, са дошли предимно от хора, които на предните избори са гласували за ПП. Какво означава това – че хората наистина търсят някаква промяна – буквално каквато и да е – което обяснява защо предни пъти са гласували за обещаващите алтернатива на всички партии от т.нар. статукво (но по-късно сами превърнали се в такова) или просто припознават хората на Костадинов като протестна партия, също е важен въпрос.

Генезисът и развитието на „Възраждане” се нуждаят от по-обстоен анализ, най-малкото защото е поне странно, да не кажем притеснително, партия, която открито призовава за напускане на ЕС и НАТО, постоянно да увеличава поддръжката си в страна, в която подобни настроения  би трябвало да са по-умерени, най-малкото именно поради евроатлантическата и ориентация. Вероятно едно от обясненията е, че именно този израз - евроатлантическа ориентация – често използван от редица политици – всъщност все повече отблъсква редица избиратели. И не за друго, а защото във времена на криза – както духовна, така и финансова, хората търсят опора в традиционното, в познатото, в сигурното. И именно това обещава да им даде „Възраждане” – пак подчертавам, без значение към този момент дали това е просто удобен наратив или позиция, в която наистина вярват от въпросната формация, това се котира доста успешно сред немалка част от гласувалите българи. 

По-сходен начин стоят и нещата с ИТН на Слави Трифонов. Макар и присъствали вече в управленческа коалиция, вероятно и поради което бяха „наказани” за известен период от избирателите, в момента те отново се завръщат в политиката. Ако погледнем посланията им, призивите за референдум за президентска република, за да може „народът да си каже тежката дума”, и цялостното им поведение от стъпването на сцената, можем да открием доста сходен профил с този на „Възраждане” – разбира се, без призивите за напускане на ЕС и НАТО, а именно – залагане на традиционното, отстояване на по-твърда позиция към Македония и връщането на ветото, съответно по-твърдо отстояване и на националните интереси в ЕС.

Да, има поне една съществена разлика между двете формации и тя касае отношението им към войната на Русия в Украйна, като още миналата година Трифонов обяви, че подкрепя всякаква помощ за Украйна, включително и военна, което пък кара някои анализатори да твърдят, че се касае за доста по-различен профил на избирателите им от този на подкрепящите „Възраждане”, но приликите са повече.

Безспорно е, че финансовата криза, инфлацията и все по-трудното оцеляване на доста хора, допълнително засилват антиевропейските настроения, от което се възползват партии с профила на „Възраждане” – тоест това, а не проруските им позиции са основен аргумент на редица от подкрепилите ги.

ГЕРБ също отчита ръст на гласове, което на фона на последните две години, през които бяха ангажирани огромни финансови средства, медии и всякаква други ресурси от страна на основните им противници, които се опитваха всячески да ни убедят, че всичко, касаещо партията на Борисов, както и самият той трябва да бъдат изчегъртани, всъщност определено може да бъде наречено успех за управлявалата ни 12 години партия. Партията отчита 5 на сто ръст, тоест почти 35 хил. гласа, като получените 669 361 гласа са най-много за последните четири избора за парламен – достатъчно красноречив факт. 

Големите губещи. Едните са ясни от доста време – последните пет вота БСП продължава да затъва – за нея са гласували 225 814 души, което е с малко над 7 хил. гласа по-малко от октомври 2022 г. Една част от тези гласове са отишли при „Левицата" – новото обединение на бивши лица на социалистическата партия, други не са стигнали до урните. Ако трябва да се сравнява с 2017 г., се касае за понижаване на резултата с повече от четири пъти, което е фрапантно. 

БСП е разкъсвана от вътрешни противоречия, касаещи мястото и на небосклона – едната опция е да се преформатира до класическа европейска левица, с всичките произтичащи от това политики, срещу което всъщност в последните години се противопоставя основно лидерът и – Корнелия Нинова, като поддържа по-националистически уклон, нетипичен за лява партия. 

Новоизгрялата коалиция ДБ/ПП, за по-кратко ДС, губи около 80 хил. гласа, като отливът е в по-голяма степен от избиратели на ПП. Фрапантна загуба, имайки предвид милионите, вложени в популяризиране и рекламиране на новия проект. И въпреки опитите им да убедят всички, че 1+1 е равно поне на две, а защо не и на 4 дори, резултатите показват обратното. 

Причините са много – започвайки от недоволството от обединението сред една част от избирателите на двете коалиции, продължавайки с недоверието, което този брак по сметка буди сред други, стигайки до разочарованието от сътвореното от тях в управлението. Те, макар и в по-различен аспект, имат подобен на БСП проблем – ДБ много държат да се определят като дясна партия, по-точно – поддръжниците им незнайно защо продължават да ги наричат „градската десница”, а в действителност са типична неолиберална партия, със съответните политики. Да не забравяме и присъствието в коалицията ДБ на „Зелените” – това, ако не е ляво, здраве му кажи. ПП пък сами си казаха, че за тях тази формулировка „леви-десни” няма никакво значение. Тоест получава се един тюрлюгювеч, който допълнително обърква избирателите (им). 

Да не забравяме и процентът на негласувалите. И макар избирателната активност сега да е малко по-висока от тази на предходните избори за Народно събрание - гласували са 77 271 души повече, отколкото шест месеца по-рано, тя продължава да е доста под 50% - 40,6% (при 39,4% на предходните избори), което ясно говори за апатията и недоверието към партиите сред голяма част от българите. 

Вероятно още през лятото ще има и нови избори, защото каквато и коалиция към този момент би била нестабилна, трудно преглъщаема за лидери и поддръжници, както и крайно неефективна – за пореден път. За пореден път партиите не са способни да съградят нещо конструктивно, а по начина на водене на кампаниите им, явно и не искат, защото е видно, че залагат повече на изтъкване на грешки и кусури на противника им, отколкото на положителните си страни или сходните неща, които ги свързват с някоя от политическите им противници.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg