Какво получаваш повече за да си готов да чакаш с часове на границата

Миналият петък стана ясно, че на нашето море няма никого, а по пътя за Гърция се вият опашки по 40 км.

И въпросът е защо? На какво се дължи всичко това?

Миналата година бях със семейството си в Гърция и открих няколко съществени разлики с нашата действителност.

Пример първи.

Сядате на таверна, поръчвате гръцка салата – тя стига за двама души, че и за детето има. Сиренето е местно производство, маслините също, зехтинът също.

Искаш една бира – дават ти избор от две марки и двете гръцки.

Попиташ за вино – вино има, но само местно производство.

Поръчаш една водка – водка няма, има узо. Все пак си в Гърция – тук това има, ако искаш.

Пример втори.

Отиваш със семейството на плажа. Едвам се стига, защото в Гърция пътища невинаги има. Спираш в храсталака, но го приемаш за нормално. Гост си, в чужда държава се намираш.

На плажа те посрещат с усмивка. Сянка има, чистичко е. Плащаш каквото си поръчаш. Допълнителни такси няма. Дори и за тоалетна пари не ти искат.

Обратно вкъщи… огледалото е полезно нещо.

Не за да омаловажим българското Черноморие. Напротив. Но ако искаме то отново да бъде предпочитано, трябва честно да си кажем какво виждат хората, когато сравняват.

Пример трети.

Отиваш със семейството на плажа. Паркинг няма. Ако намериш къде да спреш, често един лошо гледащ, габаритен млад мъж ти иска 5–10 евро, за да паркираш. Избор нямаш – даваш ги.

Сянката варира между 20, 30 и 40 евро, зависи от шезлонгите.

Питат те дали имаш резервация. Чувстваш се неловко, защото не си се обадил предварително. След неопределено време те настаняват.

Консумацията не е включена в цената. На някои места и тоалетната се заплаща.

Пример четвърти.

Сядате в ресторант. Молиш за меню на роден език.

Веднага ти предлагат минерална вода, някаква от Северна Македония.

Питаш има ли прясна риба. Все пак си на море със семейството, решил си да се поглезиш малко.

Има прясна ципура и лаврак – още са пресни, тъй като сутринта са ги докарали от Гърция.

Поръчваш си черноморски сафрид, въпреки препоръките на сервитьора. Идва една голяма, близо педя рибката и веднага се замисляш дали и той не е дошъл със същия камион заедно с ципурата и лаврака, въпреки че ти го предлагат като български.

Питаш каква бира има. Сервитьорът ти ги рецитира две-три минути. Бургаско пиво поне в ресторанта, в който бяхме, нямаше.

Жената предлага да пием по чаша вино. Френско, в краен случай италианско. Но не ти ги препоръчват, защото бялото вино от Австралия и Нова Зеландия било най-хубавото.

Минаваме на салатата. Там доматите ги предлагат с моцарела, песто, сега и с „Моцарела ди Буфала“… сигурно защото така ще ни го таксуват по-скъпо.

Все ще изкарате една седмица на морето с бюджета, който сте предвидили.

Истината обаче е, че бюджетът за една седмица в Гърция и на нашето Черноморие много често е почти един и същ.

Тогава логичният въпрос е:

Какво получаваш повече, за да си готов да чакаш с часове на границата?

Според мен отговорът не е, че в Гърция е непременно по-евтино.

Отговорът е отношението, качеството и усещането, че срещу парите си получаваш това, за което си дошъл.

Имаме прекрасно Черноморие. Имаме прекрасна природа. Имаме невероятни хора.

Но ако не започнем да поставяме клиента на първо място, ако не започнем да предлагаме повече български продукти, повече качество и повече отношение, колоните към Гърция ще продължат да бъдат десетки километри, а ние ще продължаваме да се чудим защо плажовете ни остават празни.

Ивайло Шотев