Кампания под знака „Всички сме маскари!“

https://svobodnoslovo.eu/komentar/kampaniya-pod-znaka-vsichki-sme-maskari/132534 SvobodnoSlovo.eu
Кампания под знака „Всички сме маскари!“

Кирил Петков като политик е като Мустакатия търговец с дисагите и мускалчетата

Лицата от ПП-ДБ не само не искат, те и не умеят да провеждат съпричастно общуване

Пред година, когато се сглоби ротационната не-коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС с яко рамо откъм ДПС, политически тълкуватели „на повикване“ обявиха победа на Бойко Борисов над „променливите“ с 90:0. Сега, изправени пред скапалата се, вонлива и неротирала сглобка, твърдят с дебели очи, че той пак е победил, но не уточняват с колко на колко.

По онова време „Труд news“ припомни подходяща за събитието епиграма, приписвана на Радой Ралин: „Нашето време нямаше време да абортира и роди изрод“. Това и се случи - неротацията с отиване на предсрочни парламентарни избори е като преждевременно раждане на мъртъв плод.

Водачът на ГЕРБ сподели тези дни: „Не може да има сглобка с хора, които не си дават реална представа за това, което са сътворили.“ А той дали е имал в онзи период ясна представа за лицата, с които сяда на една маса да твори обща схема и координирани политики? Несъмнено си е давал ясна сметка.

Дори и да допуснем, че въобще не е чул или чел предупреждения за очевидната безперспективност да се правят с кирчовци и бойкикиевци каквито и да било договори за повече от ден напред. Недоговороспособни са! Освен предостатъчната външна информация, Борисов в достатъчен обем притежава способности, знания и подготовка сам да стигне до този извод.
Значи не сам е стигнал до решението все пак да опита да отбележи резултат 90:0. Случва се и на много други политически „гросмайстори“ във васалните и неоколониалните на САЩ страни.

Че с лидерите и активистите на ПП-ДБ не се получават спогодби, следва дори само от прегледа на първите им житейски, професионални и политически стъпки. Говорят неистини на поразия, безочливо, нагло, а някои го правят органично както и дишат. Между тях изобилстват празните приказки, въздухът под налягане, вместо смислени доводи.

„Стилът ми е максимално да продавам“, казва за себе си Кирил Петков. Праматарин е той по-скоро, отколкото тежък бизнесмен, и в политическата си дейност е като Мустакатия търговец с дисагите и мускалчетата, от когото никой не може по-долу от него да целува горестоящите.

Обаче за такива всички освен последните са долустоящи. Всички! Президентът е някой, колкото за епизодична ала-бала-ница, нещо да изкопчат от него, после и среден пръст да му покажат. ГЕРБ, ДПС? Ми според Асен Василев в Оня запис, те са „корумпираните, а Бойко няма да защити никого, а ще хвърли всеки под автобуса... Имаме ли договорка да натикаме ДПС в ъгъла?“ По-късно тях.

Но и двете партии от старата сглобка, запознати със скандалния запис, твърдо десет месеца крепиха калинета на мразещите ги недоброжелатели! И в служебния им държат доста от назначенците, и е много вероятно пак да се сглобят с тях под вънкашност друга и под име ново.

. Абе, евроатлантици са, ще кажат след получаването на кратки указания, малко интегритет ще им внесат, за Магнитски Страшника ще им припомнят и, току виж!, пръкнала се пак сглобка „Долу лапите на Путин от свободна Европа!“

Най-важното за едни преговори, за каквато и да било междуличностна връзка е предаването на информация от една глава на друга, между два или повече мозъка. Става чрез процес, наречен невронен резонанс. Невронната активност на едния се отразява (или не успява да се отрази!) в мозъка на другия. Така или възниква сътрудничество, или не успява.

Получава се, когато единият мозък постепенно се синхронизира с отсрещния, тогава може да разбере какво мисли, какво чувства, в какво вярва. Става като се наблюдава мимиката на другия, движенията на крайниците, тона на гласа му. Такива символични знаци могат дори по-успешно от думите да предадат някакви намерения.

За да се разбере добре другият, трябва да се слуша и наблюдава много внимателно. Иначе мозъците няма да се отразяват взаимно, а хората няма да си сътрудничат успешно. Необходим е още и относителен синхрон между системите на убеждения на двете страни. Без него следва да се проведе диалог за откриване на обща цел и споразумяване за преследването ѝ.

Не се ли постигне това, процесът на на комуникацията се разпада. Ето дълбоките причини за неизбежния провал на опитите за постигане на сътрудничество и спогодби с лицата от ПП-ДБ. Те не само не искат, те не умеят да провеждат съпричастно общуване. Те се имат за по-важни, по-издигнати, по-специални от другите на политическия терен, в българското общество.
Липсва им самото намерение да осъществяват справедлива обмяна, веригите за сътрудничество в мозъците им не се задействат натам. Невронен резонанс с техните глави не може да се постигне, затова не се получават поне минимума съпричастност, доверие и сътрудничество. Невронният дисонанс се следва и от когнитивния, познавателния.

А дори не особено големия дисонанс може да срине процеса на общуване като породи объркване в мозъка. И отблъскване вместо разбиране. Когато общуваме с някого, поведението на когото нарушава личната ни етика, веригите на съпричастност в мозъка ни се затварят. Появява се „антиогледална невронна активност“ с отказ да съучастваме, да уважаваме и харесваме такъв.

Такива са последствията от опитите за договаряне с кирчовците от страна не само на ГЕРБ и ДПС, а на всички, които са опитали. Неолибералната среда в Америка и Евросъюза създаде доста такива отчуждени дори от себе си хора, а в политиката Сорос и други фактори във Вашингтон докараха огромен процент от тях на власт. Резултатите от това са ужасни за народите и в Америка, и в ЕС.

Насилените дори кратковременни сглобки с такива обречени да управляват пряко здравия разум и хорските очаквания винаги носят загуби и унижение. Вижда се в Германия, в Белгия и другаде.

Обаче може да не става сговор с ПП-ДБ, може и да не може да е за добро, но щом ни нареждат и много ни се иска - може! Като по-малкото лошо. ПП-ДБ, „Възраждане“ и БСП заедно с ИТН са новата коалиция, твърди Борисов. 

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък, напомнят за евангелската притча. Всички сме маскари, с други думи, хайде да не си доглеждаме! Подходящ знак за предизборната кампания.

В хода на която за „дежурните по повикване“ пропагандисти се очертават три главни задачи: обстрелването на партиите с родолюбиви лозунги и намерения, отричането на всякакви външни намеси в изборите у нас и представянето на безпринципни междуличностни сблъсъци за водене на реална политическа битка.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg

1 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.