До Караянчева
Госпожо Председател - чух, че ако не ни харесва вашия ББ, искате да ходим пеша. Пеша, по неговото метро, встрани от неговите магистрали. Госпожо, Вие сте идиот, самозабравил се човек с диагноза.
Искаме от Вас да си махнете задника от стола, на който седите в Партийния дом. Аз го платих.
Ремонта на покрива - също, знам още няколко данъкоплатеца, които платиха за него. След като станете от стола, бъдете любезна да върнете служебния Мерцедес - него го плати Иван, мой приятел.
Охраната, която пази вашия задник я плати една медицинска сестра.
Ремонта на колата след вашата закачлива катастрофа я плати съседът ми, а прическите ви ги плаща един миньор. Заплатата ви, госпожо, я плащат в една будка за вестници, помага им близката баничарница.
Кое не ви е ясно в тази симетрия “ваше - наше”, кое?!
Онова, които не сме ви дали е часовика ви - него си го взехте от един бизнесмен, който ви мрази. Безплатен е само прякорът ви, за разлика от бензина, дотираната ви храна, секретарките ви и санитарните материали - имаме питане от един колега кой плаща за официалните дамски превръзки на политиците, тук сме объркани. Объркани сме от безкрайната наглост на властоседенето ви, от липсата на етична ориентация и простата логика какво ви дадохме ние и какво получихме в замяна. Пак настоявам - учтиво, върнете ми стола и звънеца с които се заиграхте вече дълго в парламента - за много по-малко глупави думи са си отивали титани на мисълта в политиката и обществото.
Вие не сте такъв титан, вие сте просто лош слуга и клакьор на агресивната посредственост, която точно в Град Лом реши да се хвали с постижения. Излезте от екзалтираното усещане за трон и ми върнете стола. Настояваме!
