Хайде сега за паметниците, защото до гуша ми дойде от кресливите демократи, разчитащи на късата ни памет, словоблудстващи над историята и нямащи нищо общо с аристокрацията на духа.
Родена съм и израснала между улиците „Шипка” и „Герлово”, в кооперацията, на която днес може да видите паметната плоча на композитора Георги Тутев. Съседи ни бяха журналистът и създател на „Панорама” Живко Кефалов, доктор Рашко Доросиев (един от светилата в урологията), актрисата Мара Чапанова, чийто съпруг бе покойният Георги Тутев, и много други - все образовани, невероятни хора, хора с безброй истории и огромен дух.
Спомням си срещите и разговорите с всеки от тях и до днес, и сърцето ми се изпълва с безмерна обич.
Но за паметниците идеше реч. Като ще се маха Паметникът на съветската армия, трябва да се премахне в спешен порядък и този на американските летци.
Пищите ли вече, демократи от кол и въже? Колко от вас могат да разкажат онова, което съм чувала от Мара Чапанова и от собствената ми баба, които са преживели бомбардировките над София през зимата на 1944-а? Или вие пищите, но вашите баби и дядовци тогава са копали нивите с картофите и представа не са имали за онзи кървав ужас, когато американската авиация изсипва над столицата ни стотици бомби, когато загиват стотици български граждани и още стотици са осакатени?
Моята баба, тогава с момиченце на ръце (леля ми) и вече бременна с баща ми, и живееща по онова време на ул. „Ген. Паренсов”, бяга с дядо ми в Кнежа - те са сред онези над триста хиляди софийски граждани, които събират набързо най-необходимото и напускат София, кой с какъвто транспорт намери, защото бомбардировките не спират. Да, те са видели и кръвта, и труповете, и разрухата, и пожарите. От „братската” американската авиация. А аз помня разказите й.
И друго помня - как слизах при Мара Чапанова на втория етаж, как тя приготвяше чай, сядаше в любимото си кресло и ми разказваше, че през януари 1944-а е била дете и е видяла с очите си същия този ужас, разказваше ми за елхата, която след бомбардировката след Коледа намират цялата потрошена и детското й съзнание отказва да повярва, че това е възможно, разказваше ми, че се е опитвала да си внуши, че не е страшно да умреш, а аз толкова бях потресена от думите й, че чаят ми изстиваше недопит...
Като ще махате паметници, първо махнете този на американските летци. И не ме интересува чий съюзник е била България, след като от тези бомби загиват стотици невинни хора. Не само в столицата, между впрочем. Дали пък не сте забравили, че мирните хора в Северна България са избивани от упор, от картечниците на нарочно кръжащите ниско американски изтребители?
Историята не можете да премахнете.
Нито паметта.
Лидия Делирадева
Димитър
11 months before
Делирадева, слизаш на ниско равнище, звучиш като Коцето Копейкин... България ОБЯВЯВА ВОЙНА на САЩ и Великобритания, Делирадева! Та ти какво очакваш да се случи? Елементарните ти разсъждения не включват също, че американската авиация ни е "братска" едва от 2004 година, когато ставаме член на НАТО, а преди това винаги е била вражеска за нас. И не само в България има невинни жертви. Нещо да каиш за Дрезден примерно? И колко са жертвите там знаеш ли, Делирадева? А можеш ли, Делирадева, да ми покажеш паметник на българските летци? Те свалят 150 самолета на съюзниците, защитавайки небето над София и България, дават свидни жертви, ама паметник нямат.... Защо, Делирадева? Защото паметникът на Съветската армия е по-важен, а СССР обяви война н България, това знаеш ли Делирадева? Някакви си царски български офицери, от армията на "монархо-фашисткото" правителство, заслужават ли паметник? Не, разбира се...
Коментирай