Когато последният мислещ специалист си тръгне Ганьо ще разбере реалната стойност на знанието

Една от бургаските медии ме провокира да напиша този пост. И провокацията не дойде от темата за цените на зъболекарските услуги. Дойде от потресаващата лекота, с която се обсъжда трудът на висококвалифицирани професионалисти.

"Ама как така 100 евро за пломба?!"

Ами като ти е скъпо, направи си я сам.

Толкова ниско ниво на разбиране за стойността на квалифицирания труд едва ли може да се намери някъде по света.

Защото същите хора без проблем ще дадат 100 евро за една пържола. Да, има и такива цени. Там няма възмущение, няма заглавия, няма истерия. Но когато стане дума за зъболекар, който е учил години наред, докато други са късали салфетки по кръчмите, който е инвестирал десетки хиляди в образование, техника, апаратура, консумативи и непрекъснато обучение, изведнъж започва голямото пазарене и великото народно възмущение.

Защо?

Защото за Ганьо пломбата е като лепенка върху зъб. Толкова стига разбирането му. Той вижда крайния резултат, но не вижда знанията, опита, отговорността и инвестициите зад него.

Все едно човекът отсреща е завъртял една отвертка за две минути и е решил да поиска 100 евро.

Ами не.

Това са години учене. Години практика. Години носене на отговорност за чуждото здраве.

И не, никой не прави пломби всеки ден на един и същи човек. Все едно говорим за ежедневен разход. Но логиката на вечно недоволния консуматор е проста: за моето здраве всички трябва да работят евтино, а най-добре безплатно.

После същите хора питат защо младите професионалисти напускат България.

Защо лекарите заминават.

Защо стоматолозите заминават.

Защо инженерите заминават.

Защо способните хора заминават.

Ами защо да стоят тук? За да се гаври Ганьо ежедневно с труда им ли? За да слушат как това, което са градили години наред, струва "много"? За да бъдат третирани като длъжници на общество, което иска качество на световно ниво, но на цени от миналия век?

После политиците излизат и говорят за демографска катастрофа.

Говорят за изтичане на мозъци.

Говорят как младите не искали да останат.

Е, как да останат? За да бъдат роби на примитивизма? За да обясняват всеки ден, че знанията, уменията и трудът им имат цена?

Междувременно едни допотопни медии продължават да облъчват аудиторията с подобни внушения, че професионалистът е виновен, защото иска достойно заплащане за труда си.

Вместо да обясняват какво стои зад една медицинска услуга, те свеждат всичко до евтина сензация и няколко възмутени коментара.

И после се чудим защо обществото ни става все по-враждебно към хората, които създават стойност.

Истината е проста.

Ганьо не иска да плати 100 евро за пломба.

Ганьо смята, че професионализмът му е длъжен.

Ганьо мрази хората, които знаят повече от него.

И гледа да ги унижи всеки път, когато му се отдаде възможност.

Лошата новина за него е, че времената се променят.

Възможностите стават все повече.

Границите отдавна не съществуват така, както преди.

И все повече професионалисти ще избират места, където трудът им е уважаван, вместо места, където е обект на подигравка.

А когато и последните си тръгнат, тогава Ганьо вероятно ще разбере колко всъщност е струвала онази пломба от 100 евро.

Златина Кралева