За сетен път го констатирах по един неочакван начин. След успеха на печеният пет часа джолан с кисело зеле, дойде ред на подаръците. В купа старателно опаковани пакети, който израстна пред мен, вниманието ми привлече малка книжка. Това беше избор направен от голямата ми дъщеря. Заглавието беше "BAI GANIOU". Автор Алеко Константинов. Тази книга е била издадена във Франция още през 1911 година, вероятно с участието на тогавашната българска емиграция.
Изданието което беше в ръцете ми беше ново. Защо сега се попитах аз. Присъстващите също ме обсипаха с въпроси. Кой е този образован човек, който посещава Париж, Прага, Виена и пътува до Чикаго? Защо носителят на нови идеи, който се опитва да ги внедри в Родината си, е мразен, уволняван и преследван? Имало ли е хора и има ли ги сега, които са оценили усилията му да промени национални, балкански недъзи на сънародниците си? И поредният парадокс - убийците му го наричат "Щастливеца"!? И защо въпреки всичко българите го считат за вечен?
Дъщеря ми също беше изненадана. Тя се бояла, че иронията на Алеко към българите, можела да ме нарани. След като видя, че нейният избор беше най-сполучливия подарък, който получих за Коледа, тя пожела да й обясня точния превод на думата "ганьовщина". Тема за бъдещи коледни трапези.
Божидар Чеков
хамалин
преди 4 месеца
"констатирам",че поети и писатели издевателстват с майчиния ни език. мога да посоча хиляди примери. след като не си искаме омайно сладкия и вълшебен дар, след като го унищожаваме поголовно, за какво българско бъдеще клатим въздуха. казвам го:вече няма бг език. няяяяма. Ганьо сра и на най-милото .по-нататък Бъдни няма за българите.няяяяяма
Коментирай