Софийската среща на върха, която се проведе през седмицата у нас, може да бъде разглеждана като успех за всички. България успя да покаже, че е способна да вкара Западните Балкани в дневния ред на Брюксел, Брюксел показа, че му пука за държави, от които никога не се е интересувал особено, а политическите лидери на нашите съседи, демонстрираха пред своите избиратели, че смело вървят по пътя на модерните държави на Запад, в опит да се откъснат от руските влияния, китайските апетити и турските амбиции.
Най-голяма е ползата за България. Ще граничи с по-силни икономики с по-големи нужди. Ще се строят пътища, ще се търсят стоки, услуги, ще нарастват доходите. Описана по този начин, перспективата изглежда чудесна.
Но… Никой не може да каже колко ще е дълъг пътят, който ще трябва да извървят балканските страни към промяната, която ги очаква.
Няколко дни преди срещата в София например, в Подгорица имаше нападение срещу журналистката Оливера Лакич, често разкриваща корупцията сред управляващия елит на Черна Гора, където голяма част от медиите са проправителствени. И освен всичко друго атакуват всеки дръзнал да критикува властта като „изменник” и „предател”.
Като цяло, от няколко години целият регион е залят от нова агресивна стратегия за саморазправа с медиите, която включва най-различни инструменти. От толериране на политически таблоиди, които редуват четкане на имиджа на властта с криминални и жълти новини, до държавно дотиране на послушните и натиск върху все още свободните.
Освен в България, виждаме подобни проблеми в Унгария, Полша, Словакия, Малта. В Македония всеки, който има положително отношение към Европейския съюз печели етикета „соросоид”. Сходна е картината и в Сърбия.
И ако ЕС продължава да се прави, че проблем няма, скоро в неговия център, а и периферия ще се пръкнат разединени, зомбирани и разкъсани общества, които не само няма да се интересуват от европейски идеи и ценности, но и ще следват пряко модели на поведение, които са изгодни за хора, доста далеч от Европа.
Брюксел трябва да помисли върху този проблем днес и чак след това да планира своето „утре”.
Светослав Иванов
http://btvnovinite.bg
