Конституционното право на кражба (или защо българинът защитава крадците по-яростно от адвокат)

Конституционното право на кражба

(или защо българинът защитава крадците по-яростно от адвокат)

Българинът не само краде, а ЗАЩИТАВА правото си да краде с повече страст, отколкото защитава основните си човешки права.

Хванеш някого да краде канцеларски материали - "Ами те всички го правят! Фирмата е богата! Те ни експлоатират!"

Хванеш плагиат - "Информацията иска да е свободна! В интернет всичко е публично! Не е като да е откраднал пари!"

Хванеш данъчна измама - "Ако плащам всички данъци, ще фалирам! Държавата и без това ги краде!"

Хванеш корумпиран чиновник - "На негово място всеки би правил същото! Поне краде по-малко от другите! Помага на семейството си човека!"

Защитните механизми на крадеца:

"Всички го правят" - Ако всички са крадци, значи никой не е. Перфектна логика!

"Не е истинска кражба" - Истинска кражба е само ако те хванат и осъдят. Всичко друго е "оправяне".

"Те крадат повече" - Аз крада по 50 лева, шефът - по 5000, министърът - милиони. Значи съм почти светец!

"Заслужавам го" - Работя за 1500 лева, а шефът кара Мерцедес. Тези тонер касети ми се ПОЛАГАТ!

"Помагам на икономиката" - Като не плащам ДДС, оставям повече пари за харчене. Чист патриотизъм!

Същият човек, който защитава СВОЕТО право да краде, вика най-силно когато някой открадне от НЕГО. Тогава внезапно открива морала, етиката, справедливостта!

Българинът едновременно ЗНАЕ, че всички крадат, МРАЗИ крадците, КРАДЕ при първа възможност, ЗАЩИТАВА правото си да краде, но СЕ ВЪЗМУЩАВА, когато крадат от него...

Това не е когнитивен дисонанс, а НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ.

В България има неписана конституция с един член:

"Всеки има право да краде до нивото на възможностите си, стига да не е хванат, а ако го хванат - да обвини системата."

Крадецът не е виновен, виновна е Системата (че позволява), жертвата (че не се пази), държавата (че създава условия), Европа (че не дава достатъчно), историята (500 години робство, 45 години социализъм)...

Всички са виновни, освен крадеца, той е ЖЕРТВА на обстоятелствата!

---------------

Ще прочетете това, ще кажете "Прав е!", после ще отидете на работа и ще си вземете "малко" хартия за принтера вкъщи, и ако някой ви каже, че това е кражба, ще го нападнете по-яростно от питбул:

"Каква кражба бе! За 5 листа хартия ли ще се прави на морален! Виж истинските крадци!"

И точно затова България е каквато е - не защото има много крадци, а защото крадците имат АРМИЯ от защитници.

Всеки българин е готов да умре, защитавайки правото си да краде по малко.

Но голямата кражба е недопустима! Само ние, дребните крадци, сме честни хора.

-------------

"ТИ СИ ВИНОВЕН, ЧЕ ТЕ КРАДА"

"Ако не искаш да ти крадат текстове, не ги публикувай!"

"Ако не искаш да ти крадат колата, не я оставяй на улицата!"

"Ако не искаш да те подкупват, не ставай чиновник!"

Обръщане на ролите. Крадецът е жертва на твоята провокация.

Ти си виновен, че си създал изкушението.

------------

"ТИ СИ ЗЪЛ, ЧЕ СЕ ОПЛАКВАШ"

"Какъв егоист си! Трябва да си благодарен, че споделят текста ти!"

"Смешен плач! Ако те крадат, значи важиш!"

Стратегия на морално превъзходство. Крадецът става благородния, който "споделя".

Ти ставаш егоистът, който се "оплаква".

--------

"ИМАМ ПРАВО ДА КРАДА"

"Фирмата ме експлоатира, имам право да взема материали!"

"Държавата ме ограбва, имам право да не плащам данъци!"

"Текстът е в интернет, значи е публичен, имам право да го копирам!"

"Чиновникът иска подкуп, какво да правя? Имам право да си свърша работата!"

Философско оправдание. Кражбата не е кражба.

Тя е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА.

Крадецът е Robin Hood, а ти си богатият лорд, който се оплаква.

------------

Крадецът е по-малкия проблем, по-големия е обществото, което го толерира, и мълчи пред него или го защитава.

Автор Nik Ray