Край на специалните британско-американски отношения?
Споровете на Тръмп с Великобритания относно обединението на Ирландия и Фолкландските острови, наред с други въпроси, разкриват дълбоки пукнатини в специалните отношения между САЩ и Великобритания. Може ли подходът на Вашингтон да тласне най-близкия му съюзник към по-голяма стратегическа автономия?
„Специалните отношения“ между Съединените щати и Великобритания са подложени на изпитание както никога досега. Последните месеци показаха, че Вашингтон третира Лондон не толкова като основен стратегически партньор, колкото като васал, чиято лоялност трябва да бъде непрекъснато подлагана на изпитание.
Коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп относно обединението на Ирландия , многократните му изказвания за „ 51-ви щат “ по отношение на Канада, сближавайки я с Европейския съюз и сега спорът за Фолкландските острови формират ясна закономерност.
Съединените щати и Обединеното кралство със сигурност са имали разногласия и преди – от Суецкия конфликт до Виетнамскато война. И все пак настоящият подход може да доведе до нещо по-сериозно.
Септемврийското посещение на Тръмп в Дъблин, от една страна, извади наяве ирландския въпрос и то в момент, когато Обединеното кралство е изправено пред призиви за отделяне от страна на келтските лидери. Американският лидер заяви, че би „ желал да види “ обединена Ирландия и дори я нарече „ неизбежна “.
Предишни президенти на САЩ се дистанцираха внимателно от този чувствителен въпрос съгласно Споразумението от Разпети петък. Лондон и юнионистите им обърнаха внимание. За да бъде ясно, тези забележки не бяха политически, но бележеха отклонение от дългогодишния неутралитет и бяха направени в момент, когато британско-американските отношения вече се объркваха.
Епизодът с Канада е по-директен в известен смисъл. Разговорите на Тръмп за анексиране и високи мита оспориха суверенитета на страна, чийто държавен глава е крал Чарлз. Канадските лидери третираха това като заплаха за националната независимост. Речта на крал Чарлз пред канадския парламент беше в поддръжка на независимостта на Канада.
След това дойде въпросът за Фолкландски острови.
.Американският президент сега се пита дали Вашингтон трябва да запази традиционната си позиция по отношение на островите и посочи, че Вашингтон не може да обещае автоматична подкрепа на Великобритания в бъдещ конфликт с Аржентина.
Това явно е свързано с нежеланието на Великобритания да се присъедини към операциите на САЩ срещу Иран, както и с оплакванията относно разходите на НАТО за отбрана. Това не е маловажен въпрос - активистът за Брекзит Даниел Ханан предупреди, че американска промяна по отношение на Фолкландските острови би „ разрушила “ НАТО.
За да може Вашингтон да провокира или да предизвика Лондон по чувствителни за британците въпроси, като например Фолкландските острови и дори обединението на Ирландия, човек може да се запита какво се надява да постигне.
Моделът сочи към това, което често се описва като по-„транзакционен“ поглед върху съюзите. Въпросът е, че американската защита и дипломатическата ѝ подкрепа стават условни от видимото спазване на приоритетите на президента в момента.
Разходите за отбрана, достъпът до бази и участието в кампании, водени от САЩ, се превръщат в изпитания за лоялност. Изглежда, че решението на Великобритания да не даде подкрепа за Иран е било третирано като лична обида, а не като суверенна преценка относно рисковете и международното право.
Досега институционалните връзки остават дълбоки, включително, наред с други неща, разузнаването на „Петте очи “ , ядреното сътрудничество, подновено „за неопределено време“, съвместни бази и военна оперативна съвместимост . Вземайки това предвид, „Вашингтон пост“ твърди, че отношенията ще „устоят на бурята“.
„Le Monde“ обаче подчерта една специална връзкаслед като британски представители гласно повториха, че жителите на Фолкландските острови сами определят бъдещето си и че суверенитетът не е за продажба.
Те също така обещаха да „застанат зад Украйна“ в момент, когато Вашингтон насочи критиките си към политически обременения лидер Зеленски. Украинският президент сега е изправен пред големи корупционни скандали и атакува руски рафинерии, за които се твърди, че работят за Америка, на фона на покачването на цените на дизела в световен мащаб.
Премахването на базирането на американските бомбардировачи B-1 от британската база и напрежението около достъпа до модели с изкуствен интелект добавят по-малки, но все пак показателни точки на триене. Подходът на Америка рискува да отчужди най-близкия западен партньор на Вашингтон.
Обединеното кралство не е обикновен „редови” член на НАТО. Неговият разузнавателен обхват, ядрените му способности и глобалното разузнавателно и дипломатическо присъствие не могат да бъдат заменени за една нощ.
Когато спорните и чувствителни териториални въпроси се превърнат в разменни монети, другите съюзници не могат да не го забележат. Недооцененяването тук е, че европейските партньори може да започнат да планират по-голяма автономия именно защото американските ангажименти изглеждат по-малко надеждни. Не е изненадващо, че в Лондон вече обмислят по-сериозно европейските отбранителни варианти, като същевременно все още се стремят да запазят специалните отношения по някакъв начин.
По ирония на съдбата, стремейки се към по-голям контрол над съюзниците си чрез заплахи и влияние, Вашингтон може да насърчи именно стратегическата независимост, която в крайна сметка би могла да намали американското влияние.
