Прозвището „кредитен милионер“ се появи у нас още в началото на прехода. С титлата се закичиха онези новобогаташи, които бяха успели да получат бомбастични банкови инжекции без ангажимент или намерение да ги връщат. Някои от онези кредитни милионери си отидоха от този свят преждевременно, но други успяха да се скрият в сенките. В края на 90те БНБ беше оповестила един списък от 150 фирми, които били изтеглили милиард и половина долара без обезпечение. Облажилите се бяха порядъчно сочени с пръст, но какво от това. Да си кредитен милионер се оказа не само доходно, но и безопасно.
Три десетилетия по-късно ние не спираме да си говорим за кредитни милионери. Стотици милиони се оказаха раздадени от покойната КТБ срещу мъгливо или никакво обезпечение. Държавата покри погребението на частната банка на властта, ние проронихме сълза и пихме по една вода, а новата мафиотска касичка ББР започна да раздава милиардни порции кредити на същите кредитни милионери. На едни хора, които не умеят да развиват никакъв устойчив и печеливш бизнес на светло. На хора, които умеят само да усвояват, да разделят и прибират.