Митьо, Бенчо, Ветко, а сега и Миню... Шумните акции на спецпрокуратурата срещу субекти със съмнителна слава у нас не са спирали, но затова пък винаги се случват в момент, когато вниманието трябва да бъде отклонено от поредния сериозен скандал, който тресе властта. А в последните дни и седмици трусовете в нея доведоха до ситуация, при която смяната на министри стана неизбежна и все по-упорито взе да се говори за предсрочни избори.
Вчерашните арести, обиски, разпити във "Винпром Карнобат" не правят изключение от общото усещане за кризисен пиар, чиято цел е изпускане на "парата от свирката". Ама разследвали данъчни престъпления, извършвани в периода 2009-2018 г. Айде бе, и чак сега се сетили да ги проверяват. А къде са били "компетентните органи" през последните 10 години? И малките деца знаят, че тази практика за укриване на данъци в особено големи размери е повсеместна и се упражнява безнаказано от дълги години. И няма начин да не се е знаело. Затова най-логичното обяснение, което масово се споделя по форуми и мрежи, е, че Миню Стайков и хората му, както впрочем и Арабаджиеви, не са се отчитали на когото трябва и както трябва. Или им е писнало и са престанали да го правят. С "възпитателния ефект" върху такива, които още не са потърсени обаче, касите на ГЕРБ ще бъдат напълнени предизборно. Впрочем избирателният подход на прокуратурата в това отношение е пословичен. Тя отдавна е влязла в ролята на обикновен изпълнител на "мокри поръчки". Всеизвестни галеници на властта с разпънат "чадър" не се пипат. На тях държавата им опрощава милиони, докато други стават "черни овце" и трябва да бъдат сготвени в определен момент. Най-пошлото в тези водевилни спектакли обаче е друго. Практиката досега показва, че обикновено съдът оправдава обвинените, те пък тръгват да съдят държавата в Европа. Накрая "невинният" получава компенсации от нашите данъци за "пострадал" от лошо правосъдие.
