Изборите свършиха и „политиците“ започнаха да си мерят рейтингите. Най-яростно си мерят рейтингите тези, които случайно са попаднали в Парламента… Хора, чието най-голямо постижение е не личностната или професионална изява, а появата в телевизията…
(Между другото се оказа, че колкото по-голям простак си толкова шансовете комшиите и първите ти братовчеди да зяпнат вечер колективно пред екрана се умножават многократно)… Не знам дали забелязвате разликата между тези, които влязоха непосредствено след 1989 година в Парламента – не в политиката, а в Парламента – и влезлите сега е огромна. Тогава влязоха писатели, които сега изучават вече в училище, математици, оставили златна диря в тази наука (Сендов), художници, космонавти, актьори и артисти, инженери, лекари като Чирков, оперни и естрадни певци… Дори Жорж Ганчев изпъкваше и би стърчал над мнозина от сегашните случайници в Парламента. Вярно, те още не знаеха разликата между либерализъм и консерватизъм, радикалдемокрация и демокрация, лявото и дясното в много случаи беше научено в часовете по Диамат и Истмат… Или в часа на класния в стаята на дружинната ръководителка. Но всички те бяха личности и с биографии – Жельо Желев, Радичков, Блага Димитрова, Хайтов, Сендов, Георги Величков, Божидар Абрашев, Иван Маразов, Стефан Данаилов, Гец…
Народното събрание бе превърнато в своеобразна банка, в която се съхранява елита на нацията… Там бяха Дертлиев, Мозер, акад. Тодоров… Ако щете там бяха и Лилов, Луканов, Младенов – партийната аристокрация на БКП… Парламентът беше пълен с ЛИЧНОСТИ… И хората гласуваха не само заради еуфорията и предчувствието за свобода. Хората гласуваха за реализирани професионално и житейски българи. Там нямаше случайници. Те се появиха тогава, когато Революцията започна да яде децата си. Хората инстинктивно помнят това. И започват да правят сравнение – също инстинктивно. И пред урната си представят Радичков и Хайтов до Тошко Йорданов, Божидар Абрашев до Ицо Хазарта, Лучников и Соколов до Христо Иванов… И изведнъж разбират, че има нещо сбъркано в генетиката, че няма личности, на които могат да поверят не своя живот, а живота на децата си. Нивото на гласуващите се оказа нивото на живеещите в Столипиново… Защото „новите политици“ излязоха пред тях, подмамвайки ги с миризмата на кебапчета, а не с представата за собствена реализация… Като че ли Националното ни тяло се обезкърви. Спря да произвежда генетичен материал.
Кварталната красавица, „жената на всички мъже и на мъртвите даже“ според стихотворението на Борис Христов измести иначе грозноватичката професор Елка Константинова. Преференциите не са по житейски заслуги, а по природни дадености в лъскава опаковка… Народът извади когнитивната формула: „Тоя ли ще ми каже? Аз тия неща ги знам!“… И натиска на дисплея онова квадратче „Не гласувам за никого“…
На другите избори няма и него да натисне и ще остави да се изявяват на машините за гласуване жителите на Столипиново, Максуда и Шекер махала… Защото там още се възбуждат от миризмата на кебапчета на фона на чалгата… И отвъд Слави Трифонов Бах е мръсна дума със съответната гласна „Е“ пред нея…
Христо СТОЯНОВ
