ЛОШ СТОПАНИН ЛИ Е ДЪРЖАВАТА?

 

Под много мои публикации съм чел стотици коментари, които доказват, че неолибералната глобалистка матрица здраво е зомбирала съзнанията на милиони наши сънародници.

 Едно от най-дълбоките убеждения, които тя е наложила е, че само частната собственост върху средствата за производство е правилна, а  държавата задължително е лош стопанин. Това е типична и основна мантра на глобалисткото статукво. Тъй като последната система, при която имаше силна държава субект беше социалистическата, хората си повтарят и потретват клишетата, че соца бил корупция, кражби и беднотия точно защото обществената собственост върху средствата за производство била неуспешна и съответно - ръководството на държавната икономика било некадърно и крадливо. Не, че нещо, но социализмът далеч не е единствената система, при която държавата е главен притежател на обществените блага. Такива бяха повечето системи преди идването на неолиберализма в 80-те години на ХХ век. Но тъй като соцът е останал като символ за такова устройство, тук ще пиша само за него. 

 Първо и главно - искам да припомня на тези чели недочели, че когато пишат и говорят за недостатъците на социализма винаги забравят да споменат, че описаното се отнася за последните няколко години преди 10.11.1989. Тези младежи трябва да знаят, че тогава действително имаше разпад, кражби и корупция. Обаче това не беше заради системата, а заради започналите процеси на нарочно нейно разрушаване. 

Публична тайна е, че Горбачов, заедно с част от руската болшевишка олигархия и с помощта на част от КГБ, Ми6 и ЦРУ, съвсем целенасочено разруши социалистическата система. Това стана по договаряне, а не беше естествен процес. Оправданието беше, че с унищожението на социалистическия блок и превръщането му в част от запада, се прекратяват всякакви опасности за нова световна война. Дали в СССР, България или Чехословакия, резултатите бяха предизвестени. Западните олигарси се съгласиха на единственото условие на перестройчиците - да запазят голяма част от властта и привилегиите на  комунистическата аристокрация, като тя се превърне в капиталистическа. 

Успяха и и днес у нас, например, децата и внуците на бивши комунистически величия представляват част от висшата класа в обществото, макар и да са завършили западни университети и да са забравили да цитират Маркс и Ленин. 

Цялата операция по демонтаж на социализма се извърши тайно, главно от тайните служби и огромната маса от народите на СССР и източна Европа  не знаеха за нея. 

Но това е друга тема. 

Целта на този пост е да разберем лош стопанин ли е държавата. Та - преди да започне демонтажа на социализма от края на 40-те, до началото на 80-те години на ХХ век, работата си вървеше прекрасно. Не знам колко лош стопанин е държавата и колко добри частните компании, обаче от 1946 до 1980 у нас се построиха хиляди заводи, електрически централи (сред които и АЕЦ КОЗЛОДУЙ - на снимката долу) хиляди километри пътища, пристанища, язовири и какво ли още не. Не се сещам след 1990 някоя частна компания да е построила дори и една голяма електроцентрала, нито пристанище или язовир. За пътищата няма смисъл и да пиша дори, нито за неща като огромния ни флот, армия или образованието ни, което тогава беше на световно ниво. 

Не, момчета, държавата не е лош стопанин. Важното е каква е държавата и кои я управляват. Хубаво е да прочетете, че много преди създаването на социалистическата система други видове силни държави субекти и собственици на средствата за производство са построили значителната част от нашата цивилизация през вековете. Коя частна фирма може да построи китайската стена, египетските пирамиди, древноримската пътна мрежа. Коя частна фирма може да построи огромната система от магистрали в САЩ или Германия?  Изобщо не искам да си представям какво щеше да е ако няма силна държава, а трябва да се гради от нула система от образование, здравеопазване, армия, служби за вътрешна и външна сигурност и т.н. 

Много добър стопанин си е държавата, стига да има патриотичен елит, който да е начело на тази държава и този елит да не гледа само собственото си благополучие, а да мисли за благополучието на цялото общество. 

За съжаление, днес малко сме тези, които още вярваме, че глобалната неофеодална система, базирана на господството на корпорации, клубове, ложи, форуми и отделни милиардери, може вече да бъде демонтирана и на нейно място да дойде по-балансирано устройство, основано на силни национални държави, нормалност, справедливост и истинска свобода и демокрация. Още по-малко сме тези, които изобщо можем да си и помислим, че капитализмът някога ще бъде заменен от друга система. Обаче, скъпи приятели, дори и в 1989 повечето българи бяха като вас, само че с обратен знак. Тогава те не можеха да си представят, че социалистическата система може да бъде разрушена. Така, че не се знае какво може да стане в близките години…

Иван Спирдонов