67 години след като четирима британски учени откриват двойната спирална структура на ДНК, генетичните изследвания отварят пред човечеството необятен космос от възможности. Миналата година например археолози се натъкват в Южна Дания на дъвка от кората на бреза. Тя е на цели 5700 г.! Но какво от това?! Генният й анализ показва, че за последно е била в устата на жена ловец – със сини очи, с тъмна коса и кожа. Учените дори разкриват от какви болести е страдала, какви микроби са живели в устата й. Преди 2 г. пък в Ханой, Виетнам, ДНК тест разкри уникален медицински случай на две близначета, които неочаквано драматично се оказаха от различни бащи.
Днес генни изследвания изобличават всеки ден и всеки час насилници, реабилитират несправедливо осъдени, помагат на човечеството да се изхранва и развива, променят историята му, като разбиват строго научно митове от дълбока древност.
Дори и това свръхмодерно оръжие обаче все още не дава отговор на една огромна загадка – защо изчезват неандерталците? Защо те се оказват губещите от сблъсъка с хомо сапиенс, пристигнали в Европа от Африка преди 46 хиляди години? На пръв поглед неандерталците изглеждат сигурен фаворит в тази битка – мощни челюсти и нокти, едри и яки стави, много развита и плътна мускулатура. По-голям мозък, хипермесоядни и дори канибали, които живеят над 300 хиляди години в ледникови периоди на минус 30 градуса в Европа, Близкия изток и част от Централна Азия. Неандерталците оцеляват, докато климатът непрестанно променя животните около тях – хипопотами и слонове с прави бивни, мамути и космати носорози, бизони и лосове, пещерни лъвове и мечки. Едри и диви, с които смело влизат в брутален близък бой, за да се изхранват.
Срещу тези машини за убиване излиза хомо сапиенс – по-висок, по-бърз, но много по-слаб физически. И въпреки това след 20 хиляди години съвместно съжителство изчезват не съвременните хора, а неандерталците. Неизвестно как – заради природни катаклизми, заради климата или в сблъсъка с хомо сапиенс, те са изтикани в пещерите на Иберийския полуостров, върху скалите на Гибралтар, където е последното им убежище в Европа.
Днес екип от български и чуждестранни учени търси обяснението на тази загадка в пещерата „Бачо Киро“ край Дряновския манастир. Изследвайки останки и от двата вида, те са убедени, че неандерталците и хомо сапиенс са живели заедно и са се кръстосвали много по-дълго от това, което твърдят известните теории. А съвременните хора са надделели заради любопитството си, абстрактното мислене, стремежа към принадлежност в група и към усъвършенстване.
Какво точно откриха учените в „Бачо Киро“ и как ще променят историята на видовете – надникнете в основната тема на този „Космос“. Освен в дълбока древност, ще ви пренесем и в орбита около Земята, за да видите коя жена изстреля там американските изследователски ракети. Ще ви потопим в дълбокия Нил, за да открием заедно какъв е бил флотът на древните египтяни. Ще разкрием мит ли е глухотата на Бетовен, как завършва съперничеството между Джаки Кенеди и Мария Калас и кой е мафиотът, вдъхновил режисьора Мартин Скорсезе.
Слави Ангелов
168chasa.bg
