Македония - повече дипломация, по-малко емоции

Френското предложение – поредната хвърчаща хартийка за съседите

Според ЕС, език на омразата в РСМ няма, всички националности там са равно представени и правата им се зачитат

След като върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурността Жозеп Борел заяви, че при присъединяването на Северна Македония към ЕС двустранни въпроси не трябва да бъдат обвързващи и няма да определят процеса им по присъединяване, ние за пореден път можем да си зададем въпроса пълноправен член ли сме на Съюза или просто безгласна буква.

Тоест т.нар. френско предложение, за което всички ни уверяваха, че изразява и европейската позиция, следователно няма как да бъде прескочено от РСМ и напълно защитава нашите изисквания, всъщност е поредната хвърчаща хартийка, която явно няма никаква стойност – както за съседите ни (защото не изпълняват нищо от документа), така и от страна на европартньорите ни, според които „страната отбелязва добър напредък и от европейска страна няма нищо, което би блокирало присъединяването ѝ към ЕС”. До ноември РСМ трябва да впише сънародниците ни в Конституцията си, но съдейки по думите на Борел, вероятно това договорено условие може да бъде и прескочено.

Макар преди броени дни премиерът им Димитър Ковачевски да заяви, че в рамките на следващите две седмици промените в конституцията ще бъдат внесени в парламента на РСМ, според него, това са технически промени, които не променят нещо. Това му изказване може да се тълкува по един-единствен начин – за пореден път те се опитват да заобиколят договорените с нас условия. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също обяви, че партията му спира всички официални комуникации на двустранно ниво с представители на правителството, като тези му думи са следствие именно на вероятните промени в Конституцията.

Междувременно излезе и годишният доклад на нашата Служба „Военно разузнаване" (СВР), в който става ясно, че са установени опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като „македонски", като продължават и опитите за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България.

Че РСМ активно и агресивно лобира от години, е пределно ясно, и не откриваме топлата вода, а ние продължаваме да се държим крайно адекватно спрямо актуалностите, и не само, че не можем да защитим позицията си дори пред европейските си партньори, а включително позволяваме съседите ни да наложат техните виждания.

Нещо повече – вписването на сънародниците ни в Конституцията на РСМ се превърна в единствен и основен въпрос, измествайки другите условия, също залегнали като критерии за членството им в ЕС. Какво се случва с изкореняването на езика на омразата към българите и България, със съдържанието на учебниците им, с държавната политика, която толерира българофобията, с десетките случаи на агресия срещу наши сънародници? Нищо, разбира се. Тези теми напълно бяха изместени от фокуса – както от тяхна, така и от наша страна, да не говорим за ЕС.

И ако някой има най-малкото съмнение, че реално не съседите ни, а ние сме поставени в поза партер от т.нар. ни партньори, достатъчно е освен думите на Борел, да видим и действията. Тази седмица ЕС реши да предостави макрофинансова помощ в размер на 100 млн. евро на РСМ, като предпоставка за одобрението е и гарантиране зачитането на правата на човека в страната. Разбирайте – според ЕС, език на омразата в РСМ няма, всички националности там са равно представени и правата им се зачитат.

Нещо повече, РСМ си позволи да пише и до посолството на САЩ, Делегацията на ЕС в страната, Мисията на ОССЕ и Програмния офис на Съвета на Европа, информирайки ги за „неизпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека” от наша страна, посочвайки, че ние не спазваме решенията от Страсбург.

Истината е, че нашата позиция спрямо РСМ среща неразбиране от ЕС (и САЩ) още от налагането ни на ветото. Няколко са причините - сред държавите в Съюза има широка подкрепа за присъединяването на страните от т.нар. Западни Балкани, защото регионът е стратегически в съревнованието с Русия и Китай. Според редица анализатори, освен ограничаване на влиянието на посочените две страни, ако не успее интеграцията на Западните Балкани, младите все повече ще емигрират към Западна Европа. Друга причина е, че нашата позиция звучи по-скоро емоционлно отколкото рационално, а именно прагматичността е доста по-ценена и следвана в ЕС.

Големият проблем на нашата дипломация е... отсъствието и. Ние на лобираме, не умеем да защитаваме позициите си. За разлика от РСМ, които през последните години успяха да постигнат много широко отразяване и почти пълна подкрепа за тяхната теза, ние сме губещи. РСМ инвестира крупни суми в различни кампании, плаща и на различни организации, които представят тяхната гледна точка и паралелно с това създават крайно негативен образ на страната ни.

Думите на Борел, че двустранни въпроси не трябва да бъдат обвързващи и няма да определят процеса по присъединяване на РСМ към ЕС, всъщност изразяват общата позиция на страните в Съюза, която още от самото начало на този казус е, че причините, свързани с далечната история, няма как да имат отношение към съвремието. Това е и една от грешките ни – виждайки позицията на ЕС по въпроса с фактологията, правилната стъпка е изместване на фокуса на проблема и акцентиране на въпроси, на които се гледа с по-сериозно око. Например -  в РСМ властва език на омразата, институционализиран в учебниците и медиите, който език напълно опонира на фундаменталните ценности на Съюза – защита от дискриминация и защита на човешките права. Това е правилният ни подход, който доста по-лесно би бил възприет в ЕС.

Истина е и че другият крайно неразбираем въпрос за ЕС е този с езика. Макар по своя произход и характеристики той да представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език, ние няма как да им забраним да го наричат македонски. Тук обаче трябва да си припомним и позицията на Гърция, която близо 30 години не призна РСМ под името „Република Македония”. Тя надали е била по-разбираема за ЕС, но те доста по-кротко и търпеливо я приемаха, без да отправят остри изказвания или да наложат натиск, какъвто ние търпим в момента. Защо така се получава ли? Отговорът е елементарен – защото Гърция беше крайно ясна и категорична години наред, без значение от управниците, за разлика от нас, които не отстояваме категорично нашите национални интереси, нещо повече – има и правителства, които напълно ги загърбиха.

Подходът би ни бил правилен доста по-добре възприет от ЕС, ако просто зад реалните проблеми, които имаме с РСМ, коренящи се на фалшификацията им на историята, откровените лъжи, антибългарската реторика и прочее, просто акцентираме на заложените в чл. 2 от Договора за Европейския съюз ценности, а именно: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; върховенство на закона; зачитане на правата на човека и правата на малцинствата. Тоест да изискаме от ЕС да защити ценностите, които твърди, че изповядва.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg