МАЙ НИКОЙ НЕ РАЗБИРА НИВОТО

 

Да хвърля и аз малко мерудия по злободневния въпрос за отхвърленето на искането за национален референдум днес на Правна комисия в Народното събрание:

Ще започна с това, че още при изземване на инициативата за референдума от организаторите, сред които бяха безспорно уважавани авторитети като доц Сарийски, проф. Михаил Мирчев, адв. Румяна Ченалова и други, проблемите започнаха. Първо с правно неиздържания ЕДИН въпрос за рефрендум. Многократно известни и доказани юристи /и аз, макар да съм простосмъртен юрист/, посочиха, че въпросът не е правно издържан и трудно защитим. Посочиха, че няма обосновка и то сериозна защо точно тази година 2043 година е избрана, че споменаването за официална валута и то единствена, не само противоречи на закона, но и при евентуално приемане ще предизвика сътресения в банковия и валутен сектор, защото на практика такова чудо като официална валута няма, с поставения въпрос ще се изключат всички други валути /и какво става например с кредити и договори с разплащания в евро/?

Самонадеяни, хората от Възраждане не потърсиха сериозни юристи да подготвят предложението и въпроса. Това с пълна сила се видя и днес на Правна комисия. Деян Николов не знам защо реши, че говори пред привърженици на Възраждане, а не пред юристи, някои от които сериозни имена в конституционното право и юриспруденцията. Повтарянето на едни и същи изрази по няколко пъти показваше неувереност и липса на сериозни аргументи. Позоваването пък на анализи на Световната банка за икономиката на България на мен ми направи недобро впечатление. Нямаше и дума за монетарния суверенитет, с който ни проглушиха ушите при рекламата на подписката. Нямаше и дума за златния резерв, който щял да бъде откраднат. Нямаше и дума, че по този начин сами се отказваме от суверенитета си и това БНБ да контролира банките в България. Думата "конвергенция" я чух поне двадесет път, а след това и българския й синоним, все едно слушателите владеят само едносрични думи, та се налага да им се обяснява. Вероятно в ентусиазма си да представи предложението наистина е забравил, че не говори в някой партиен клуб.

Костадинов макар и да говори добре, не беше особено убедителен, най-вече като почти се помоли комисията да преформулира въпроса в частта за "единствената официална валута", след като стана ясно, че в тази му част въпросът е абсурден. Пролича си още веднъж, че дипломата не винаги е знак за знания зад нея. Аргументите му бяха изключително популистки и политически, но не и правни, явно и той беше забравил, че защитата на въпроса е в правна комисия.

Присъстващите професори, доценти и други специалисти по право и банково дело се представиха всеки различно. Христов от БНБ добре се аргументира, макар и да не съм съгласна с тезата му. Д-р Борислав Цеков също се аргументира много добре, с посочване на конкретни разпоредби защо искането за рефрендум по този въпрос противоречи на закона и Конституцията. Никой от защитниците на искането не успя да обори аргументите му, а и по мои впечатления не се и опита. Професор Киселова за съжаление не беше чак толкова убедителна, маркира защитата на подписката, но без да навлиза в детайли, както направиха нейните колеги - противници на референдума. 

С този въпрос и липсата на адекватна правна защита днес на комисията, от Възраждане директно потопиха искането за референдум. Предполагам в пленарна зала при разискванията ще е същото - популизъм, за да се убеди електората как се борят, и липса на добри правни аргументи и становища на конституционалисти, че референдумът е законен. Защо Възраждане не направи лоби от юристи, гилдии, специалисти, които да подготвят становища и изказвания, да изчистят спорните въпроси? Още повече като се знаеше, че референдумът е от жизнена важност за народа ни. Или пък целта му беше предизборна? Надявам се да не е така, но вече българите трябва сами да си преценят, но след като се запознаят с всички гледни точки.

За съжаление с гафовете при формулиране на въпроса, Възраждане сами подадоха въжето за края на референдума. Аз поне не видях добра и адекватна ПРАВНА защита. Популизъм видях. Говорилня видях. Но правни аргументи - много малко. За съжаление враговете се бяха подготвили добре.

Ще завърша с това, че самото ниво на Правна комисия е отчайващо. Имали сме председатели на Правна комисия, които са били гордост за всеки университет да преподават в него. А сега имаме Стою. И като епилог на този срамен епизод от българската парламентарна история стана сценката, когато депутатка от Възраждане обвини Божанков, че й снима краката. Ами мозъка ли да й снима, ще попитам, защото за първи път чух госпожата да каже дума в Народното събрание? Долнопробната сценка с взаимни обвинения кой кого снимал и снимал ли е Божанков под полата на депутатка, сложиха край на този парламентарен цирк.

И въпреки всичко, трябва да продължим да се борим за лева. Но да не разчитаме, че някоя партия ще го защити. Защото днес аз не видях народа в Правна комисия, а само политици, които се опитват да извлекат политически дивиденти от цялата история.

Елена Гуннчева-Гривова