Медиите като лешояди. Институциите - като малоумни.
За последните 48 часа за пореден път паднахме до дъното.
Не само медиите, а и самите институции нямат елементарно понятие как се управлява страховита криза от огромен мащаб и за какво се говори и за какво се мълчи!
На практика държавници, институции и медии, в екип, допринесоха за увеличаване на болката и ужаса на близките. Като лешояди, медиите търсеха най-страховитите думи, най-страховитите картини.
Напълно безчовечно и жестоко е министър да обяснява как овъглените тела са струпани едно върху друго и понеже от тях нищо не е останало, ще се търсят близки, за ДНК анализ. На живите им липсва фантазия, за да си представят тази страховита агония? А тези думи се повтарят отново и отново, неспирно!
Свидетелите разказват за бавното разгаряне, което после става изключително силно и се чуват страховити писъци.
А какво да се чува? Псалми към всевишния? Искали да помогнат, но всичко горяло, горяло. Язък, че не са снимали, каква радост би била!
Днес минах покрай Пирогов. Отвън бяха строени десетки камери и репортери крачеха край тях, пушеха и чакаха. Какво точно чакаха? Да излязат ранените и да разкажат? Да прихванат роднините и да ги попитат как се чувстват?
Огромна и недопустима институционална грешка бе съвместния брифинг между премиерите. Само часове след трагедията, когато ясно е само, че е станал необратимо трагичен инцидент, нито един от двамата няма на какво да отговори. Естествено, въпросите към тях бяха толкова зашеметяващо глупави, че създават само усещане за срам. "Ще се подобрят ли отношенията между двете държави?"; "Ще се отрази ли на отношенията между България и Македония този инцидент?"; "Изправен ли е бил автобусът и минал ли е технически преглед?"; "Какво си казахте с оцелелите?"
Чий объркан мозък реши, че премиерите трябва да отговарят на въпроси при един категоричен факт: катастрофа със загинали.
Някой преброи ли колко пъти вътрешният министър повтори, че това е най-ужасяващата гледка в целия му живот. Това е негов личен гаф. По колко начина трябва да бъде внушена болката, ужаса, трагедията? Как тази представа допринася за обществения интерес да бъде поднесена обективна и безпристрастна информация?
Глупостите обаче не спряха. Защо в автобуса пътували малки деца нощно време? Нали имало закон нощно време деца да не пътуват (това по БиТиВи). Добре де, толкова ли е трудно да знаеш, че законът е само български и се отнася ЕДИНСТВЕНО до организирани екскурзии САМО за деца. Всеки възрастен може да води на път детето със себе си по всяко време на денонощието, където намери за добре.
Но терорът не спира! В Македония отива репортер пред училището на децата и после камерите влизат в класните стаи! Това, че не показват лицата на децата не прави наглостта им по-малка.
Каква ще е ценността да видим ученическите чанти на загиналите дечица, техните обувки, леглата, в които са спели, играчките и дрешките, които няма да облекат?
Питат учителите какви деца са били? Какво да им кажат? Единият не беше добре по математика и понякога скубеше плитките на момичетата?
Надпреварата за интимни подробности е отвъд всеки човешки морал - забравете за медийна култура. Ненаситно, като жадни за димяща пепел, репортери разпитват малцината свидетели отново и отново. "Как гореше автобусът?" "Колко силно гореше?"
Смъртта не за първи път е стръвна плячка за медиите и то по най-демоничен начин.
Лияна Панделиева
