На чии интереси служат политици, които искат да похарчат 1,5 млрд. народна пара за 40-годишни горублянски изтребители
Конкурсът за придобиване на нов (подчертавам думата „нов“) изтребител за българските ВВС, бе върнат отново в изходна точка, защото военните експерти избраха нови самолети. Този конкурс бе обявен още по времето на правителството „Борисов 2“ и имаше краен срок, който пък съвпадна със служебния кабинет. Комисията избра чисто новите шведски „Грипен“ (четвърто плюс поколение), а на второ място бяха класирани Ф-16 (трето поколение) втора ръка, произведени някъде през далечната 1981 г., използвани от португалските ВВС, без двигатели. Цената и на двете оферти е идентична – милиард и половина лева (индикативна стойност – б.а.). Да, наистина е странно защо техническата комисия е предпочела новите изтребители вместо горублянските. Странна е и цената, но това е друга тема. Очевидно за политиците обаче беше много странно това решение, че върнаха конкурса за пореден път в изходно положение. Най-вероятно заради натиск отвън.
„Категорично съм против решението за избор на изтребител за българските Военновъздушни сили да бъде само на базата на технически критерии“, заяви бившият президент Росен Плевнелиев. Той дори подчерта, че всички наши партньори летят на Ф-16. Освен че е неграмотен по отношение кой на какво лети в НАТО, за него е все едно за какво ще похарчим парите на българите. Може и да е чиста ръжда, стига на нея да пише Ф-16.
Добре! Очевидно ключовата дума при избора на летателно средство е „вехт“ и второто условие да е някъде от миналия век. Вярно, в Горубляне трудно ще намерите толкова стари коли като португалските Ф-16, камо ли изтребители. Ще ви кажа и защо. Няма идиоти, които да си купят дори редови 123 модел „Мерцедес“ на 40 години на стойността на чисто ново „Волво“. Ако някой има контрааргумент, бързо да говори или навеки да замълчи. Да помислим как да решим проблема!
Мисля, че имам гениално решение за модернизирането на българските Военновъздушни сили. Ще го кажа с една дума – дирижабъл! Не се смейте, това не е човек, който търси жаби, а сериозно летателно средство – първият летателен апарат в човешката история, който е могъл да бъде управляван (“dirigeable“, „управляем“ от фр. – б.р.). Това е и първото летателно средство, управлявано от българи, преди да се качат пак на френски самолет и да бомбят Одрин през 1912 година. Дори първото звено на българските ВВС е било въоръжено с тези уникални по своя вид летателни средства. На 20 април 1906 г. е създадено Въздухоплавателно отделение, чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл, наречен „София-1“, построен от Златаров с материали, купени от Руската империя (добре де, изтрийте словосъчетанието „Руска империя“).
На Международния панаир в Пловдив през 1892 г. (подчертавам, тогава Георги Гергов, Сашо Дончев и Сотир Цацаров не са били родени – б.а.) двама лейтенанти от Българската армия, единият от който Златаров, летят с френския дирижабъл „La France“. По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от „летателно звено“.
Защо трябва да се върнем към корените на ВВС. Дирижабълът има много предимства пред 40-годишен изтребител. Първото му качество се нарича „изненада“. Никой няма да очаква, че срещу един изтребител пето поколение или дори пето плюс поколение Су-35, МиГ-35 ще излезе с дирижабъл. Дори се замислете, когато след 20 години, вместо да честваме 60-годишнината на най-модерните си самолети Ф-16, излезем с още по-нови дирижабли.
Къде е преимуществото? То може да бъде техническо, военностратегическо, но психологическо и дори икономическо. Например съвременните самолети със своите модерни радиолокационни станции лесно могат да се заблудят, че един дирижабъл е просто облак, метеорологична аномалия. Той може да не излъчва абсолютно нищо, дори и човешка мисъл, особено ако е управляван от български политици. Докато между 40- и 60-годишен самолет си излиза на екрана като акне на чело.
Модерните американски, руски, европейски и дори китайски самолети са въоръжени като за съвременни самолети. Ракетите „въздух-въздух“ засичат само летателни средства, които имат топлинна енергия. Вярно може и с радар, но както казах, кой може да се ориентира дали дирижабълът е летателно средство или просто облак.
Дирижабълът е прекрасен за военни паради. Само си представете над София 12 или дори 24 огромни летателни средства, които мазно минават над площад „Александър Батенберг“ – децата ще полудяват от кеф. Такова нещо ще има само в България. Това ни води и до икономическия ефект от дирижабълна ескадрила.
Тъй като основното задължение към партньорите от НАТО на българските ВВС е така нареченият еърполисинг, сиреч патрулиране по черноморското крайбрежие, ние спокойно можем да използваме дирижаблите в хибридна употреба. Например, ако част от пространството на тези величествени балони бъде преотдадено под аренда на частни промоутърски компании, ние спокойно можем дори и да печелим от еърполисинга. Представете си в свободното време дирижаблите да бъдат място за сватби, рождени дни и дори отдавани на абитуриенти! „Едно, две, три, четири… […] дванайсет! Ууу!“
Ако дори каним руснаци на дирижаблите, никой руски Су-35 няма дори да си позволи да пусне ракета по нашите ВВС. Елате и спорете с мен, ако ви стиска. Особено Плевнелиев!
А, ето какво казва той: „Ако се случи нещо по източния фланг на НАТО, от Полша до Румъния, всички останали трябва заедно да могат да защитят суверенитета и териториалната цялост на демократичния алианс. Всеки от тях обаче има Ф-16, а не „Грипен“.“
Сега сериозно. Да твърдиш, че трябва да се купи наистина горублянски в смисъл на вехт, стар и технологично остарял изтребител на цената на нов, какъвто и да е, за мен е повод за разследване. Това са наши пари, на всички нас, българите. Досега никога българските ВВС не са купували втора ръка самолети – от дирижаблите до последните МиГ-29 и транспортните „Спартан“. Никога. Само си представете, че когато чисто новите грипени станат на 40 години, тези Ф-16 от Португалия, които ни пробутват, ще бъдат на близо 80 години. Вие нормални ли сте?
Факт е, че в света има две държави, от които може да се избира нещо наистина читаво – САЩ и Русия. Никакъв спор няма, че България, докато е в НАТО и ЕС, не бива да се въоръжава с руско оръжие, просто защото не сме в един отбор. Точка. Само че ако ще купуваме „нов многоцелеви изтребител за българските ВВС“, както е записано в документа на Народното събрание, моля, нека бъде НОВ. Дори и да е малко използван, Ф-16 е приемлив, но тук става въпрос за ескадрила от португалските ВВС, които са с изтекъл ресурс на двигателите, с остарели корпуси и с неясна дата на доставка. Противно на Плевнелиев ще кажа, че не буквичките гарантират сигурността – Ф-16, Ф-18, „Торнадо“, „Юрофайтър“, „Тайфун“, „Грипен“… какво значение има. Технологиите имат значение, цената има значение, икономиката има значение, хората – най-вече.
Странно е, че нито един от защитниците на горублянската авиотехниха не се вози на 40-годишни коли с грохнали двигатели. Дори Плевнелиев си избра офис в технопарка и колата на НСО е технологично прекрасна.
Ще повярвам на всеки от тях, когато видя Народното събрание да се вози… хайде да не е чак на толкова стар автопарк – не съм толкова жесток – но нека поне, да кажем, втора ръка Great Wall, щото са български.
И ако е въпрос на стратегическо партньорство, много моля (то Плевнелиев вече не може, щото не е във властта), но да излезе министър-председателят Бойко Борисов и да каже: „Ние имаме задължения към НАТО, най-вече към САЩ, и затова ще вземем проклетите португалски гробници, ще платим милиард и половина, но така си купуваме сигурност“, да поеме отговорност и еднолично да се подпише под договора. Останалото ще е престъпление.
Възможно ли е? Възможно ли е?… Или просто да си купим дирижабли и да се забавляваме искрено като държавата с най-смешните ВВС в света.
От Емил Спахийски
trud.bg
