„Двата най-важни дни в живота ви са денят, в който си роден и денят, в който разбираш защо“, казваше Марк Твен. Е, ако разбираме ЗАЩО сме на този свят, заслужава си да се борим за принципи и ценности. Колкото и „повехнали“ да са някои от тях, като „справедливост“ и „солидарност“.
Не съм изменил на тези принципи и ценности, няма и да изменя. Не съм търсел „ползи“ от членство в модни партии като СДС или НДСВ; упорито и неотклонно съм се придържал към лявата идея. Напуснах БСП в момента, когато тя стана дясна в икономически аспект.
Сега съм безпартиен социалист.
Но не се отказвам от войната на идеите, оставайки вляво. Не мога да остана безразличен във времената на тоталното отричане на „реалния социализъм“ (колко беше социализъм – това е друг въпрос, който съм обсъждал многократно), както и при описването на периода преди 1944 като „най-успешен“ и „демократичен“ (и в забавачките е ясно, че не е бил светъл период).
Затова към кандидат депутат в листите на „Левицата“ в 23-ти МИР в София (водена от Татяна Дончева, аз съм № 4) и в Пазарджик (водена от Лидия Стойкова Стойкова-Чорбанова, аз съм № 3). Признавам че от 2017 г. съм се опитвал да организирам ляво обединение, но – по ясни причини – то не се случи.
За какво ще се боря ли?
Първа част: No pasaran!
Макар че този лозунг, означаващ в превод от испански „Няма да преминат!“, става известен с гражданската война в Испания (1936-1939 г.), неговата непреходност не е само за историята.
Чрез моето участие в предстоящите избори категорично искам да кажа, че ще се боря против:
1. Партиите на чекмеджетата. Толкова богата е информацията кои партии са пълнели чекмеджетата си от властта, че няма нужда отново и отново да се описва кои са се облажили край държавните каци с мед. Категорично съм против, няма нужда от още една опоскана поредна каца с медец, стига!
2. Партията на мазното кафе, поднесено от Магнитски. Тези пък не си направиха труда да участват в голяма част от дискусиите, разчитайки на точно определен тип хорица, които ще отидат да подкрепят нещо, което знаят какво е. Познаваме отдавна тази партия, за да имаме някакви илюзии!
3. Партиите на излъганите надежди. ПП-ДБ осветиха небето като ярък метеор… и изгоряха електорално. „Никога с този, никога с онзи“ – това беше предизборното обещание, после – „в името на стабилността“… Знаете края на приказката за лъжливото овчарче, да си имаме уважението!
Е, това е първата задача, да гласувам против тези, които не са в хармония с моите принципи и морал!
Утре – втората част.
Боян Дуранкев
