Уважаеми сънародници,
преди всичко е необходимо ние, българските граждани, да разберем, че светът днес преживява твърде сложни ситуации, в които историческото време тече с непознати досега темпове. Буквално пред очите ни се сменят епохи, за което в миналото са били нужни векове, докато в съвременността глобалните промени се извършват за дни. На пръв поглед неусетно, но в същото време достатъчно категорично светът преминава от хегемонията на еднополюсния модел и властта на транснационалните корпорации към все по-отчетливата си многообразност и възроденото значение на собствените национални страни. Зад широко прокламирания от старите неолиберални елити „сблъсък на цивилизациите“ всъщност ускорено тече процесът на възвръщане на националното достойнство, на религиозните основания и на държавния суверенитет. Идеологемата на глобализацията, зад чиито уж модерен призив за премахване на националните граници стоеше стремежът за печалби на международната финансова олигархия, претърпява фиаско, сравнимо единствено с краха на империите в миналото. Да, светът днес се променя кардинално и старите нации, притежаващи онази неповторима историческа рефлексия, в движение преобразуват стратегиите си и дори започват подмяната на елитите си, за да отговорят адекватно на сегашните предизвикателства към бъдещето.
Със сигурност сакралната дата за всички българи – 24 май, предполага формулирането не само на историческата и съвременната, но и на бъдещата визия на България и на българската нация като исторически цивилизационен субект на кирилицата и православието. Убеден съм, че подобно исторически оправдано визионерство за държавата може логично да бъде положено в основата на формулирането на адекватна национална доктрина, която да възпроизвежда обоснованата претенция на нацията да бъде културен и духовен център на православния свят с всички произтичащи от това политически, икономически и образователни перспективи за България. Изглежда повече от очевидно, че съдържанието на формулирания на основата на визията и националната доктрина наш български национален идеал би трябвало да е разбирането за собствената българска историческа мисия като културно и духовно средоточие на всички братски православни народи. Може би е вярно обстоятелството, че България не може да бъде икономически гигант, но визията, националната доктрина и националният идеал определено могат да дадат и живот на българската мечта, която винаги е присъствала, макар и в дълбините на несъзнаваната национална психика – усещането за българската неповторимост. Логично е с оглед разширеното дефиниране на визията, националната доктрина, националния идеал и българската мечта, което по разбираеми причини не може да присъства в това по необходимост съкратено писмо до всички вас, а и като имаме предвид съвременната ситуация в света и Европа, всичко това да доведе в съвсем обозримо бъдеще до реализацията на идеята на мнозина български революционери и интелектуалци – от Апостола Васил Левски и Поета Христо Ботев, през Легендарния Лидер на ВМРО Ванче Михайлов, до Големия проф. Николай Генчев – ситуирането на България като свободна, независима и необвързана държава, като културен и духовен център, което по категоричен начин да възпитава в бъдещите елити и в нацията тяхната собствена отговорност за собствената ни държава, т.е. същите тези елити и нацията най-после да се превърнат в реални субекти на нашата собствена българска държава и история.
Разбира се, че си давам сметка в строго определен смисъл за революционния характер на тези мои предложения към нацията и т.нар. „политически елити“. Прекрасно разбирам, че ще срещна съпротивата на традиционните партийни чиновници, които зад маската на нашата „евроатлантическа принадлежност“ всъщност осигуряват само и единствено собственото си и на семействата си бъдеще. Знам, че ще има съпротиви и сред широките народни слоеве, които някак си без да го съзнават, са свикнали винаги някой друг да се грижи за собствената ни държава. Ще посрещна отново и отново ненавистта на завистта и на посредствеността, защото прекрасно разбирам, че ограничените им хоризонти на възприемането на света и на българската мисия в историята, настоящето и бъдещето ще им се струва непосилно бреме. Бремето не да декларираш българската си идентичност, защото си играл хоро в студените води на реката, а да осмислиш преди всичко общността, държавата си и после своята отговорност към тяхното безкомпромисно и достойно възпроизводство. И така да възпитаваш поколенията си!
Въпреки всичко това съм твърдо убеден, че най-после трябва да се сложи началото на преосмислянето на нашето място в света, на полагането на българската нация и на българската държава в историята, в настоящето и в бъдещето. И предлагам да положим това начало.
Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, БАН, църквата “Света София” и др., 2016г.
memoriabg.com