Можем ли да си върнем мечтата за България

Уважаеми сънародници,

преди всичко е необходимо ние, българските граждани, да разберем, че светът днес преживява твърде сложни ситуации, в които историческото време тече с непознати досега темпове. Буквално пред очите ни се сменят епохи, за което в миналото са били нужни векове, докато в съвременността глобалните промени се извършват за дни. На пръв поглед неусетно, но в същото време достатъчно категорично светът преминава от хегемонията на еднополюсния модел и властта на транснационалните корпорации към все по-отчетливата си многообразност и възроденото значение на собствените национални страни. Зад широко прокламирания от старите неолиберални елити „сблъсък на цивилизациите“ всъщност ускорено тече процесът на възвръщане на националното достойнство, на религиозните основания и на държавния суверенитет. Идеологемата на глобализацията, зад чиито уж модерен призив за премахване на националните граници стоеше стремежът за печалби на международната финансова олигархия, претърпява фиаско, сравнимо единствено с краха на империите в миналото. Да, светът днес се променя кардинално и старите нации, притежаващи онази неповторима историческа рефлексия, в движение преобразуват стратегиите си и дори започват подмяната на елитите си, за да отговорят адекватно на сегашните предизвикателства към бъдещето.

Къде е България в тази ситуация?

За съжаление, съвременният български политически елит и самата българска нация не дават признаци, че е положено дори началото на осмисляне на цялата сложност на историческото време, в което живеем. Още по-малко се забелязват някакви усилия да бъдат очертани що-годе адекватни перспективи за развитието на държавата в кратко, средно и дългосрочно обозримо бъдеще. Нещо повече, продължава безпомощността и неспособността на българските политически елити да формулират съдържанията на една съвременна и бъдеща визия за държавата, опираща се на историята; на една модерна, но и исторически обоснована национална доктрина; на един съвременен, но и положен в историята български национален идеал.

Цялата тази безидейност, ограниченост и безотговорност на днешните ни политически елити води до това, че нацията не е в състояние да формулира някакво смислено съдържание на българската мечта – българската нация днес няма мечта, а единствената цел на огромното мнозинство от хората е биологичното оцеляване от днес за утре.

Тъкмо безсмислието на самото ни съществуване доведе до най-голямата трагедия в съвременната европейска история на България – над два милиона и половина български граждани просто напуснаха държавата, за да търсят препитанието си в чужбина, нещо, което не може да осигури собствената им Родина. Вместо да положат тези усилия, българските политически елити възпроизвеждат абсолютно безсмислените с оглед на бъдещето мантри за принадлежността ни към Европейския съюз и НАТО, към твърде спорните от гледна точка на българската идентичност евроатлантически ценности. Предавайки с лека ръка отговорностите за собствената ни държава на ЕС и НАТО, днешните български политически елити всъщност преповтарят поведението на нашите елити от миналото, в което отговорността за България се прехвърля на Съветския съюз и на Варшавския договор, а преди това на Германия. В тази последователност е твърде болезнен въпросът, че същите тези „елити“, а и народът като цяло, въобще не проблематизират липсата на българската държавност в продължение на 500 години, битувайки раболепно в рамките на Османската империя. Да не говоря за същата тази смиреност по-рано, 200 години в пределите на Византийската империя… Ако се следва подобна историческа логика, би трябвало да очакваме, че бъдещите ни елити ще делегират отговорностите за нашата държава на Евразийския съюз с оглед вероятното разпадане на Европейския съюз и НАТО.

И всичко това ще означава, че българските политически елити и нацията като цяло никога няма да могат да осъзнаят собствената си отговорност за съществуването и възпроизводството на собствената си държава, на нашата Родина България. Има ли изход от тази историческа драма?

Без да звучи като твърде елементарна пропаганда, аз съм убеден, има перспектива за решаването на тези фундаментални за държавата и нацията исторически драми. Още повече, че тези проблеми не са нито „леви“, нито „десни“, а дълбоко национални, не само исторически и съвременни, но и твърде значими с оглед бъдещото полагане на държавата и нацията в света.

Със сигурност сакралната дата за всички българи – 24 май, предполага формулирането не само на историческата и съвременната, но и на бъдещата визия на България и на българската нация като исторически цивилизационен субект на кирилицата и православието. Убеден съм, че подобно исторически оправдано визионерство за държавата може логично да бъде положено в основата на формулирането на адекватна национална доктрина, която да възпроизвежда обоснованата претенция на нацията да бъде културен и духовен център на православния свят с всички произтичащи от това политически, икономически и образователни перспективи за България. Изглежда повече от очевидно, че съдържанието на формулирания на основата на визията и националната доктрина наш български национален идеал би трябвало да е разбирането за собствената българска историческа мисия като културно и духовно средоточие на всички братски православни народи. Може би е вярно обстоятелството, че България не може да бъде икономически гигант, но визията, националната доктрина и националният идеал определено могат да дадат и живот на българската мечта, която винаги е присъствала, макар и в дълбините на несъзнаваната национална психика – усещането за българската неповторимост. Логично е с оглед разширеното дефиниране на визията, националната доктрина, националния идеал и българската мечта, което по разбираеми причини не може да присъства в това по необходимост съкратено писмо до всички вас, а и като имаме предвид съвременната ситуация в света и Европа, всичко това да доведе в съвсем обозримо бъдеще до реализацията на идеята на мнозина български революционери и интелектуалци – от Апостола Васил Левски и Поета Христо Ботев, през Легендарния Лидер на ВМРО Ванче Михайлов, до Големия проф. Николай Генчев – ситуирането на България като свободна, независима и необвързана държава, като културен и духовен център, което по категоричен начин да възпитава в бъдещите елити и в нацията тяхната собствена отговорност за собствената ни държава, т.е. същите тези елити и нацията най-после да се превърнат в реални субекти на нашата собствена българска държава и история.

Разбира се, че си давам сметка в строго определен смисъл за революционния характер на тези мои предложения към нацията и т.нар. „политически елити“. Прекрасно разбирам, че ще срещна съпротивата на традиционните партийни чиновници, които зад маската на нашата „евроатлантическа принадлежност“ всъщност осигуряват само и единствено собственото си и на семействата си бъдеще. Знам, че ще има съпротиви и сред широките народни слоеве, които някак си без да го съзнават, са свикнали винаги някой друг да се грижи за собствената ни държава. Ще посрещна отново и отново ненавистта на завистта и на посредствеността, защото прекрасно разбирам, че ограничените им хоризонти на възприемането на света и на българската мисия в историята, настоящето и бъдещето ще им се струва непосилно бреме. Бремето не да декларираш българската си идентичност, защото си играл хоро в студените води на реката, а да осмислиш преди всичко общността, държавата си и после своята отговорност към тяхното безкомпромисно и достойно възпроизводство. И така да възпитаваш поколенията си!

Въпреки всичко това съм твърдо убеден, че най-после трябва да се сложи началото на преосмислянето на нашето място в света, на полагането на българската нация и на българската държава в историята, в настоящето и в бъдещето. И предлагам да положим това начало.

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, БАН, църквата “Света София” и др., 2016г.

П.П. Нека този текст бъде повод за размисъл като първа стъпка. За следващите стъпка обмисляме конкретни инициативи. Би било добре в идеята да се включи всеки, който има какво да каже и да предложи. Искам да помоля всеки, било политик, било гражданин, който не може да разбере това, което казвам, просто да го подмине. Дискусиите около „НАТО-вската същност“ или „Кремълската ориентация“ на президента Румен Радев, неговия самолет, снеговалежите, управлението на „бащицата“ от Банкя, претенциите на БСП да роди бързо около 2 милиона и половина български граждани в скоро време, напъните на незнайно защо самоименувалите се като „патриоти“, и всички останали подобни политически и журналистически каканижения тук, под това мое обръщение към вас, просто нямат смисъл. Аз ви подавам ръка, за да се Возвисим, да се опитаме да проникнем до съвършено различни неща, вместо да се принизяваме до елементаризирането на нашата история, на настоящето и бъдещето на Родината!

от Людмил Георгиев

memoriabg.com