Мутро-чалгата, корупцията и интелигенцията – новото българско гробище?

Парламентът се събира извънредно, за да обсъди и приеме помени в Закона за защита от насилие. Шофьорите от НСО докарват с лимузините до жълтите плочки депутатите, които почиват в България. Другите… ще изразят съпричастност. Пък и защо толкова да бързат – нали народният гняв се изля онзи ден по градове, площади и улици, един прокурор и един лекар в Стара Загора бяха отстранени, също и двама полицейски началници заради убийството в Цалапица.

Още няколко дена и ужасът от садизма на Георги с прямо 18-годишната Дебора, ще започне да избледнява. Хората имат и други проблеми.

Прокълната ли е тази красива страна? Как отгледахме толкова безмозъчност и бруталност?

Продължавам да твърдя, че в основата на ескалиращата агресивност са циментирани мутро-чалгата и корупцията. Но и интелигенцията, за която все забравяме.

Иван Хаджийски забелязва подобни отклонения в народопсихологията на българина, като описва през 30-т години на ХХ век погубното влияние на расизма и фашизма.

Склонни сме да обвиняваме света и отделни държави за несполуките ни. Влияние на световни сила има, разбира се, но устройството и редът тук си е наша работа и е в нашите ръце. Построили сме държава, в която сме вградили и всичките ни комплекси. Затова не успяваме да постигнем мечтата, да сме цивилизована нация, призната и от другите.

Цялото време след Освобождението е изпълнено с разочарования и неосъществени желания. Трийсетина години след 1878 г. все още адреналинът от постигнатата свобода дава надежди, че ще настигнем развитите европейски страни. Дедите ни искрено са вярвали, че могат сами да решат националните проблеми и да създадат силна икономика, интелигенция, войска, независимост и пр. Връхлитат ни обаче две национални катастрофи. След 9 септември 1944 г. се установява строй, който изключва частната собственост, конкуренцията, а възпитанието в дух на това, всеки да разчита на собствените сили, образованост и умения, е заменено от формулата за диктатура на пролетариата.

Това води до катастрофа, защото дори Маркс и Енгелс да са били прави относно трансформацията на капитализма, на българска почва това е било изкривено до степен на удобство за тези, които упражняват властта – комунистическият елит. Същият, който се разправил брутално с онези свои другари, които вярвали в „светлите идеали на социализма“. Сметката платил народът.

 

 В бедната държава всички проблеми са по-изострени и тежки. Справянето с тях е трудно, а различните проявления на пороците са драстични. Най-голяма спънка пред развитието на нацията е несправедливостта. Тя се захранва от все по-драматичното разслоение на обществото – от една страна богатите, а от друга - икономически ощетените. Към това прибавете безнравственото и циничното управлением.

Затова, когато българин попадне в развита държава, той със завист констатира разликите в стандарта на живот. Констатира също, че в голяма степен онзи стандарт се дължи на спазване на законите и основните правила на съжителство в гражданското общество. И му се струва, че там всички са заможни, а ние сме ощетени. И са ни ощетявали византийци, турци, западняци, американци и кой ли още не. Защото ни завиждат, че траките са били център на световната цивилизация, че сме богоизбран народ, че сме най-умните, най-талантливите, най-красивите, прабългарите са имали империя, пили сме вино от Никифоровата кратуна, измислили сме ракията и луканката, компютъра и шопската салата…

Всичко това от известно време е опаковано в амбалажна с мазни петна от салам, но с патриотични щампи. Тази посредственост наложи модел на съществуване, при който кариера се постига с агресия, хищничество, измама, нахалство и циничност.

Иван Хаджийски в писанията си за причините за избухване на Априлското въстание, описва безчинствата на кърджалиите и черкезите като един от най-силните мотиви за въоръжен бунт. Срещу първите турската власт се бори заедно с българските поданици. По това време заедно с кърджалиите върлували и хайдути, които нямат нищо общо с народните закрилници. Положението става нетърпимо със заселването от Високата порта на над 200 000 черкези в българските земи. Те драстично влошават положението на българите с жестокостта си. Убиват, грабят, насилват. Присвояват земи, магазини и цели бизнеси на нашенци в различни градове.

Те са мутрите в онези кървави времена. Прибавете към тях български първенци, които сближавайки се с местни турски управници и с главатари на бандитските шайки, грабили и потискали обикновените хора доста жестоко. Според Хаджийски зулумите и теглилата от въпросните кръгове са изиграли важна роля в мотивите на много хора да се включат във въстанието. Малцина – като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски – са имали съзнание за свободата.

Днес се налага да говорим за същите неща. Защото посредствеността няма нравствени задръжки и малтретира методично талантливите и образованите. Най-страшното е, че тази посредственост се настани трайно и в управлението.

12-годишното управление на Бойко Борисов е доказателство за това. Посредствени, примитивни хора овладяха цели отрасли на икономиката. Рекетът и шантажът бяха превърнати в инструмент за преследване на неудобните, а институции като МВР, прокуратурата, НАП, КПКОНПИ, ДАНС, тайните служби, финансови органи, контролни структури бяха превърнати в бухалки. От корупция българите бяха лишавани от 12-13 милиарда евро годишно, според статистиките на Евросъюза. Кърджалиите и черкезите биха завидели на подобна успеваемост. Налага се да използваме сила, за да си върнем заграбената държава.

Моралното пропадане и деградацията бяха подпомогнати мощно от чалгализацията. Не говоря за отделни що годе поносими парчета, а за турбо примитивизма, който се стовари върху младата генерация българи чрез просташки и порно текстове и елементарна музика.

Мутрите и чалгарите се обединиха под общия знаменател на претенциозната посредственост. Придобиха и чувство за недосегаемост, благодарение на корупцията, която ги „побратими“ с властта и представители на правораздавателната система. Пробиха и законодателната власт.

Честните и почтени хора се почувстваха зле и дори излишни. Над 2,5 милиона поеха към други страни.

Встрани обаче остава въпросът за българската интелигенция. През последните повече от 20 години тя нито веднъж не пое отговорност за разрушителните процеси, които се стовариха върху много сфери на живота и най-вече върху образованието, културата и науката. Интелигенцията нито в един момент не стана изразител на обществените надежди. Не пое отговорност и за проблемите и провалите. Тя не формира обществено мнение, не провокира обществени дискусии. Вместо това нейни представители се включват активно в разделянето на нацията по различни важни теми.

А нали точно интелигенцията трябва да постави цел, да посочи път към добруването и икономическото благоденствие на народа. Това е историческо нейно задължение.

Такава е била тя по време на Възраждането. В онези трудни времена тя е повела хората на борба не само за свобода, но и за ограмотяване, за израстване във всякакъв смисъл. Нейните представители: свещеници, даскали, доктори и чиновници са въздействали прогресивно на общественото съзнание. Към тях се присъединяват малко по-късно хора на изкуствата, учени и прависти. Засилва се влиянието на писатели, художници и учени. Те формират интелектуалния живот в България.

Освен да оцелее физически и да се замогне финансово, интелигенцията вкарва в българското съзнание и въпросът за културното израстване. Постиженията са забележителни.

Днес интелигенцията е смълчана, а периодичните подписки в подкрепа или срещу нещо и някого, само увеличават недоверието в нейната обществена ангажираност. А когато интелигенцията е хилава и страхлива, царства посредствеността. И насилието.

Ще трябва да освободим историята ни от клишетата и пропагандните митове. И да изградим нова представа за пътя, по който да вървим напред. И ще ни трябва интелигенция борбена и настоятелна. И да не забравяме Борисовото време – „златния век“ на мутро-чалгализацията.

Докато агнетата не станат лъвове (девиз на Нотингам), психопата с макетния нож ще шества необезпокояван, ще сее страх, а представители на магистратурата и БАН, ще възкликват: Какво толкова е станало? Скарали се, той малко я „възпитавал“, защо да му съсипваме бъдещето…

Неговото бъдеще обаче е загробването на България!

Ще допуснем ли новото българско гробище да ни погълне под звуците на грозната и зловеща гарванова песен?

Не споменах църквата, но тя май съвсем ни изостави…

Огнян Стефанов

frognews.bg