На лоста

Колко е лесно. Превърташ се на лост и моментално предизвикваш хорското внимание. Превъртането на Румен Радев в началото на седмицата предизвика стотици словесни упражнения – обсъждат се килограми и физическа подготовка, говори се за имидж.

Ако се дистанцирате малко от информационния поток, социалните мрежи и останете на само със собствените си мисли, ще видите, че сме заживели във времената на фасадите или витрините. Всеки може да моделира собствения си образ по такъв начин, че да показва това, което другите искат да видят. Това са фасади, витрини, зад които гледаме все по-рядко.

На лост се превърта президент. Политици се предизвикват пред лост за тупане на килими. На кол се набиват хора с различно мнение от тренда на фасадата. Някои падат за десет, пред чужди държави. Други директно лягат на лежанката, без да вдигат тежести.

Политическият фитнес, който наблюдаваме в последните години не води до по-здравословна публична среда. Напротив, уж вдигат за здраве, а се хранят с фаст фууд. Хапнеш сандвич, а в устата ти найлон. Закърняват и тела и мозък.  А какво стана с ЧЕЗ? Защото покрай мускулните вълнения, предизвикани от президента не разбрахме да има нещо ново.

Проблемът е, че България е страната на недоизказаните думи. Кажеш "А" и никога не стигаш до "Я". Всяко чудо е за три дни. И няма скандал, който да се е развил докрай и да е довел до нещо градивно за обществото, въпреки, че тук лепим дори и на суджука емблемата "гейт". Това е наистина жалко. Защото така и не можем да стигнем до български "Уотъргейт", а само до суджуците. А не може хем суджук,  хем фитнес.

Българската публична среда става все по-странна. Но не само тя. В Словакия беше убит журналиста Ян Куцяк и неговата годеница. Убийството предизвика политическо земетресение и най-големите обществени протести в последните три десетилетия, а премиерът в оставка Фицо обвини директно Джордж Сорос за общественото недоволство. Върховна наглост, която обаче е модерна, това е удобната витрина и фасада, независимо, че двама души загубиха живота си.

В България един политик нарече колегата Горан Благоев, който води "Вяра и общество" по Българската национална телевизия - соросоид. А пък Горан Благоев е един от малкото, който гледа критично към отношенията между църквата и държавата. Един от малкото, които все още знае какво прави в нашата професия. Да мълчи ли? Защото на някого не му изнася? Политическата наглост е повсеместна и общоевропейска. А Европейската комисия е безсилна. Защото и тя се оглежда в същите витрини и фасади. Тя самата е фасада, зад която не се задълбочават особено.

Например Брюксел обсъжда черен и сив списък за офшорни зони. Опитва се да ги натисне да започнат да разкриват реалните собственици на компаниите. Междувременно статистически погледнато компании от тези зони са сред най-големите инвеститори в множество държави членки. Ще има ли конкретни мерки? Или това са само думи?