Работата с президентските избори се затяга и още ще се усуква и затяга. Колкото повече са появите на Герджиков и колкото повече пее той на тих глас приспивната песен за помирението, толкова повече се усеща как Радев се разколебава, омеква и отстъпва. Една приспивна песен може да обърне колата. И да приспи гласоподавателите.
Вероятно от щаба на летеца изтребител го съветват: „Давай го по-полека, по-обединително, заобикаляй приказките за вдигнатия юмрук!“ И все такива.
Това веднага е забелязал Герджиков и побърза да се обяви за „победител“ по отношение на помирителността. Променя се вече тонът и духът на говоренето.
Първата полза е за Борисов – няма да е на прицел. Все по-малко ще е мишена и Гешев – нали се обединяваме и не търсим лошото. Пък и призивът на Герджиков е да не се вторачваме в отделни личности.
Разбирайте – оставете Борисов и Гешев на мира!
Втората „тънка червена линия“, която Герджиков премина, без някой да му дръпне ушите веднага, е тази за корупцията. По БНТ ректорът миротворец каза, че корупцията не е само по високите етажи на властта, ами едва ли не във всеки от нас. И даде пример с нашумялото напоследък купуване на сертификати за ваксиниране. Боже господи, голям цинизъм е това, да сравняваш украдените милиарди с купените сертификати. Но пък така Герджиков намига на недосегаемите велможи от разни пандорски и магнитски афери, че могат да са спокойни.
Между другото, да се купуват сертификати, е недопустимо, но да се крадат милиарди и да не ти пука, е безобразно. Още по-безобразно е да поставяш двете неща на един кантар. Но пък народът се сепва и си казва: О, колко сме лоши всички.
Мисля си и друго за предизборната кампания – ако Радев излезе на пряк дебат с Герджиков, може и да не спечели. Макар че истината ще е на негова страна, той трудно ще се оправи със зехтинения и шлифован стил на ректора, с красотата на нищонеказването. Парадоксално е, но понякога витиеватостта и захарните памуци действат умилително и успиващо на хората. Докато истината ги смущава. Истината боде и тревожи с това, че е истина. А и нали според Герджиков всички сме виновни – купуваме си сертификати.
Нека го кажа и така – президентът Радев говори добре, въздействащо, но той не е голям оратор - сякаш вади думите една по една от себе си и непрекъснато ги търси, докато при Герджиков този процес е почти механизиран и „песенен“ – по-леко се слуша и даже можеш да се самообвиниш, че не разбираш нещо.
Изобщо генералът трудно ще сполучи при пряк сблъсък, освен ако не притисне опонента си с конкретни въпроси по тежки за ГЕРБ и Борисов прегрешения. Само тежки въпроси, на които трябва да иска отговори в момента.
Знам колко вреди нанасят и колко разделения правят предизборните кампании. Но в конкретния случай промяната (смегчаването) на острия тон на Президента би се възприела като предателство спрямо протестите и като амнистия за тези дванайсет авторитарни, крадливи и дълбоко неинтелигентни години.
Николай Милчев
