Напоследък рекламите стават все по-неразбираеми за мен

ZAPLATA

Често по телевизиите се върти реклама, която е само от една дума -заплата. Думата е изписана на латиница и се появяват всякакви същества -от деца до бая възрастни хора, които повтарят едно и също – заплата, заплата…

Това би трябвало да означава – потърси си работа, срещу работата ще получаваш заплата и ето ти го хубавия живот. 

Напоследък рекламите стават все по-неразбираеми за мен. Все по-гротескови ми се струват. Все повече думите и изреченията, които се повтарят в тях, ми звучат небългарски, отдалечени от нашия живот и свят. 

Но тази реклама със заплата, заплата и заплата ми е умиляла на сърцето. Тя казва простичко това: „Всичко е пари. И всичко опира до заплата“. 

Парите наистина са важно нещо – на тях се крепи светът, стомасите ни се крепят на парите и онова, което е под стомасите ни – и то се крепи на парите. Горната част на тялото - със сърцето и ума, са ми трудни за разгадаване. Но ако се окаже, че и те се крепят на парите, жална ѝ майка на душата ми и на илюзиите. 

Цял живот работих за заплата. Някой – неизвестно къде и как, определяше колко пари трябва да получавам. И защото не бях инициативен, не направих фирма, не внасях горива, не печатах порнографски книги или просто нямах възможност да крада от бюджета, се превърнах в пълно олицетворение на тази дума – заплата.

Сега много се спори има ли дупка в бюджета. Не знам дали има дупка в бюджета и дали тя е 18 милиарда, или 5 милиарда, или пет лева.

Знам обаче, че има дупка в живота ни – черна дупка в живота ни и в държавата. В момента, в който ми кажат компетентните институции, че инфлацията в България е 2,6, аз тутакси падам в дупка. В момента, в който ми кажат, че доходите в България са нараствали най-много от всички доходи в Европейския съюз, аз моментално падам в дупка. Падам в дупка и когато разбера, че пенсиите били прекалено високи, че еди-какво си било прекалено високо, че сме били мързеливи, че си го заслужаваме и така нататък, и така нататък.

В Теорията за черните дупки във Вселената съществува понятие Хоризонт на събитията. Това е последната точка и граница, след която всичко, което съществува, е увлечено от гравитацията на черната дупка, пада в нея и изчезва и по-нататък не се знае нищо. 

Ние сме го преминали този хоризонт на събитията. Паднали сме в черната дупка и сме погълнати завинаги от гравитацията на лъжите, на измамите, на кражбите и грабежите и на пълната липса на ориентация. В черните дупки не е ясно какво се случва. И затова се наричат черни дупки. 

Как сме могли и как можем да търпим правителства и финансови министри да говорят различни неща за състоянието на държавата? Как можем да гледаме космически цени, а да ни казват, че всичко е наред? Как можем да търпим – буквално като овце – да ни ръгат с криваци в ребрата пощурели ту източни, ту западни овчари?

Нима наистина си мислите, нагли овчари такива, че ние сме стадо, което не може да различи зелената от сухата трева и детелината от тръните? 

Нима си мислите, че гипсираните ви идеологически мозъци могат да ни направляват вечно и единствено в посока, пълнеща джобовете ви?

Геополитиката вече не е геополитика, а география на пълните джобове и цинизъм на пълните джобове. Сравнявате Тръмп с Путин, соросоиди мили мамини, защото ще ви спрат заплатите. Заплатите, изписани с латински букви. 

Вече ми е все едно колко пари е дал Сорос на соросоидите, колко награди получихте по тая линия. Все ми е едно. Не ми е все едно обаче, че трийсет и пет години плужеци от различен калибър и нюанси в слюнката направиха така, че не мога да позная българската литература и поезия. Умъртвихте я тая поезия от стискане за гушата, от гримаси и от импотентност. Прощавам ви парите, с които си купихте вили, къщи по Родопите, по морето, парите, с които си купихте спокойствие и уют, но няма да ви простя, че ме накарахте да се чувствам ненужен, смешен и изхвърлен в ъгъла само затова, че не харесвам творенията ви. Уж бягайки от всякаква идеология, вие изтрихте и остракирахте автори и личности, за които, сигурен съм, тепърва ще се говори. Трийсет и пет години не спряхте да ни поучавате, да ни набивате канчетата и да ни подритвате като празни консервени кутии. Главно по идеологически причини. Повярвайте ми – художествените такива са ви чужди. Да ви пита човек що се разправяте с тия работи, както би казал Иван Методиев.  

Майката си тракат заплатите – за тях е цялата работа – за трийсетте сребърника е цялата работа. За парите е всичко. 

Тогава нека да се върти и да не спира да се върти и Земята, и рекламата, в която се повтаря една -едничка дума – zaplata, zaplata, zaplata…

Николай Милчев