И затова се докарахме дотук – със съвместни усилия на мълчание и апатия. Всички сме виждали подкупи, измами, лъжи, престъпления. Колко от нас надигнаха глас? Колко от нас обвиниха началниците или колегите си, че крадат? Или мълчаха с надеждата и те да могат да докопат нещо, някой келепирец?
Виждахме престъпниците как участват в избори и мълчахме и гласувахме – от страх, от апатия, от мързел...Виждаме подкупите в болниците и мълчим, казваме само в семейството си и на близки. Да не си създаваме неприятности. Виждаме безобразните улици след ремонти и само си псуваме наум.
И това се втълпява от политиците – че не е редно да се говори за проблемите. Че какво ще кажат чужденците? Нещо подобно, че в къщата на обесен за въже не се говори. В държавата на мафията за престъпност не се говори. Омертата е върховен закон и нарушилите я стават престъпници.
Забелязвате ли, че винаги се обсъжда жертвата, свидетелят, този, разкрил престъплението, посочил проблемите. Престъпниците са настрани, под благото крило на държавата и обществото. Те са недосегаеми. Само невинните и жертвите са разчепквани, докато всички се отвратят от тях. А такива хора могат ли да бъдат честни, а? Да разкриват престъпления! И те са МАСКАРИ!
Аз мълча, ти мълчиш, те мълчат, прокуратурата мълчи, полицията мълчи..само престъпниците говорят. Вместо нас. За нас. Въпреки нас.
Омертата – вината за сегашното състояние на родината ни. Където всеки се страхува да каже, че царят е гол и предпочита да лъже себе си и да не вярва на очите си.
Нарушете омертата и ще бъдем свободни!
Елена Гунчева
