“НАШАТА ПРИРОДА Е ДА ТРУПАМЕ ПАРИ…”??? ВЯРНО ЛИ Е ТОВА?
“Нашата природа е да трупаме пари. Вроденият стремеж на всеки индивид да подобри собственото си състояние е толкова мощен, че той сам по себе си е не само способен да доведе обществото до богатство и просперитет, но и да преодолее стотици препятствия, с които глупостта на човешките закони прекалено често затруднява дейността му.”
Зад тези думи на Адам Смит се крият планини от либерална идеология. Те означават ни повече ни по-малко цяла нова епоха в човешкото развитие известна като икономически либерализъм, която започна преди повече от два века и продължава и в наше време.
Той привидно е един от четирите вида либерализъм, но де факто е най-важна част от цялостната либерална идеология, достигнала днес нивото на грандиозен цирей върху цялото земно кълбо и забавяща с векове развитието на цялата ни цивилизация.
Пишейки за трупането на пари мистър Смит има предвид няколко неща. Видите ли, когато много човеци сами за себе си започнат да трупат пари и обществото и светът ще се развиват, защото стремежът към трупането на още и още пари ще води до цялостен прогрес и напредък. Този стремеж ще движи икономиката, потреблението и пазара и ще дава хляб и на тези, които не толкова добре умеят да “трупат пари”.
Темата, разбира се е много много сложна и далеч не може да се опише в стотина реда пост, затова тук ще е само квинтесенцията.
Та, именно грандиозната измама, че нашата природа е да трупаме пари ни доведе до сегашната системна криза, до днешната безпътица, пред която е изправен целия западен свят. Най-вече - лиши ни от визия за бъдещето и ни потопи в бездуховност, което всъщност е най-важно. И всичко това се случи, защото видните следовници на шотландския мислител като Милтън Фридман превърнаха трупането на пари и самите пари в нещо свещено.
Нищо ново под слънцето. Материализмът и сребролюбието са скачени съдове и почти синоними. Затова някак неусетно (но за сметка на това съвсем целенасочено) милиони се превърнаха в животни. Нека се замислим - ако нашата природа е да трупаме пари, чисто формално погледнато, с какво се различаваме от катеричката или бобъра? Е, те не трупат пари, а жълъди, лешници, орехи и други по-трайни храни. Трупат си животинките, да има. Така и много хора си трупат…да има.
А нима човекът трябва да се принизи до мишка, катеричка, бобър или някакъв друг гризач?
Не! Човекът е любимото чедо на Бог. Той има човешка душа, вдъхната му от Всевишния и образ по Негово подобие. Затова никога в човешкото развитие само материалната компонента от битието не е била единствена. Винаги е имало и духовна- дали ще е вяра в родината, в Пачамама. в Зевс или в селския старейшина, в Христос, Мохамед, Маркс или Мао - без вяра не сме оставали. А ДНЕС сме без вяра точно защото всички от които зависи бъдещето на земята са повярвали в “непреходната мъдрост” на Адам Смит и в универсалността на твърденията му, че трупането на пари е единствено важно.
Парите да са универсална ценност тръбеше и видния глобалистки философ Жак Атали, понеже само те били в състояние да сближат християни и мюсюлмани, бели и чернокожи, китайци и японци. Ако нямало никакви идеи и всякакви духовносто било по-добре. Само парите да останат. Влиятелният френски юдеин дори стигна дотам, да обяви че в бъдеще хората не бива да имат никакви други ценности освен парите…понеже само те били способни да разрешават всякакви конфликти и противоречия.
Тъй, обаче съвремието в западните страни е типичен пример колко много е вреден този култ. Защото нашата природа не е да трупаме пари. Такава е природата на малък процент от хората, които (по моето скромно мнение) просто са бесновати от демона Мамон, превзети са от тази черна сила. Известни са думите на Ийсус - не може да служиш на Бога и на Мамона. Не можеш, защото ако служиш на Мамона и трупаш пари, губиш връзката си с Бога, тоест - губиш душата, духовността, потъваш в блатото на Мамона и оттам губиш и образа и подобието на Бог.
Затова светът днес повече прилича на ад, а стремежът към превръщането му в рай е напълно забравен. Човешката същност е да сме добри един с друг, да си помагаме и заедно да вършим велики дела. Трупането на пари, обаче превръща милиони в злобни затворени в себе си алчни егоисти от типа на Плюшкин или чичо Скруч и обезсмисля напълно всякакви колективни начинания и надежди за по-добро бъдеще.
Този проблем има и още един - съвсем рационален аспект, който ни доказва колко вредна е вярата в думите на Адам Смит.
От доста години в доста общества вече са достигнали завиден материален стандарт на живот и не искат “да трупат повече”. Масата хора не иска да трупа. Така и е добре. И тук започва другото или следващото ниво на деградацията. Защото тези, на които повече не им се трупа, спират развитието си и се превръщат в задоволени от живота безделници, безпътници и бездуховници.
Тъй като всякаква духовна компонента отдавна е изтръгната от съзнанията им, те не виждат бъдещето. Виждат само настоящето - тук и сега, днеска и утре… Тези десетки милиони де факто са отрекли цялостната либерална постановка за прогрес и развитие на цивилизацията ни. Обаче те не познават друга постановка освен либералната и затова са потънали в бира, марихуана и хемороиди. Това вече го виждаме сред много хора и у нас.
Какъв е изходът? Как да се борим И с това бедствие?
С риск да ядосам отново ортодоксално- бетонираните християни, които се оказаха неочаквано много сред моите приятели, ще напиша, че лечението от болестта на Адам Смит, според мен не е само във връщането на масата към вярата.
Лечението е на първо място във възстановяването на силната държава субект, базирана на истинско народовластие и истинска справедливост.
В основната кауза (идея) на тази държава мястото на Вярата е безспорно,но не е достатъчно. Трябва възраждане на колективния дух, на солидаризма и вярата, че само заедно можем и трябва да пристъпим в бъдещето.
Мамон може да бъде смазан само от силна държава, която да е радост и гордост за мнозинството без значение дали е ограничител на алчността и репресивна сила за малцинството.
Надявам се, че ме разбирате правилно!
Иван Спирдонов
