Не просто омагьосан кръг, а път без изход

Дори да се стигне до безпрецедентна за страната ни ситуация – пълно касиране, това няма да промени съществено нито конфигурацията, нито подредбата на следващи избори

Прави впечатление, че уж заклетите врагове Възраждане и ПП/ДБ постоянно подават ръка едни към други

Едва, едва отминали поредните, но надали последни предсрочни избори, от доста посоки се заговори за касиране. Разбира се, на първо място за това заговориха от „Величие“, които заради недостигналите им само 21 гласа, не успяха да прескочат бариерата за влизане в новия парламент. Радостин Василев, председател на най-новата формация в Народното събрание – МЕЧ, също заяви, че това не са били честни избори и ако нарушенията се докажат, трябва да има касиране.

Алианс за права и свободи (АПС) обявиха подкрепа за всяка инициатива за повторно преброяване на бюлетините или касиране на изборите, което според тях е по-правилният вариант. От БСП се включиха в хора, а ИТН поискаха частично касиране. Председателят на ДСБ и съпредседател на ПП/ДБ Атанас Атанасов не остана по-назад - изборите не са били честни и твърде възможно е да се търси касация. От "Възраждане" се обявиха за повторно преброяване на гласовете.

ЦИК решиха председателите на секционните избирателни комисии, в които изобщо не са били пуснати устройствата за видеонаблюдение, да бъдат глобени, а председателят Камелия Нейкова също се съгласи, че явно някои от секционните избирателни комисии не са работили по правилата, но освен парични санкции, няма какво да предприемат.

Не закъсня и президентът Румен Радев, който очаква служебното правителство да отговори дали има партия или партии, стигнали до парламента благодарение на изборни измами.

Истината е, че макар за пръв път да има такова единодушие по отношение на анулирането на вота, вероятността за касиране е малка – както поради недостатъчните срокове, в които засегнатите страни да обжалват изборите и да съберат необходимите им доказателства, така и поради липсата на подобна практика в страната.

Факт е и че дори да се стигне до безпрецедентна за страната ни ситуация – пълно касиране, това няма да промени съществено нито конфигурацията, нито подредбата на следващи избори. Защото макар и по-широки огласени този път, измами (за съжаление) винаги е имало, а за да бъдат избегнати, трябва да има добре работещи институции.

Паралелно с това започнаха и следизборните пазарлъци. ПП/ДБ са в най-разкрачена позиция и въпреки мнението им, че изборите не са честни, очакват ГЕРБ да ги потърсят за разговори и да подкрепят декларацията им за „санитарен кордон“ около Делян Пеевски. Това им е и условието, за да говорят за председател на Народното събрание. Средно положение няма, според Кирил Петков.

Отново прави впечатление, че уж заклетите врагове Възраждане и ПП/ДБ, които по никаква политическа, а и морална логика не би трябвало да играят заедно на политическата сцена, постоянно подават ръка едни към други. Сега пък от пресцентъра на първите обявиха, че са склонни да подпишат декларацията на Промяната и партньорите им при две условия: „ако подкрепят запазването на лева и на "Марица – изток".

Разбира се, ясно е, че нито едно от двете няма да получи подкрепа от ПП/ДБ, но все по-честото флиртуване между тези партии започва да прави впечатление, навявайки различни размисли дали обслужват само своите или нечии чужди интереси.
Идеята на ПП/ДБ пък за непартиен премиер, равноотдалечен от всички партии, е утопична, което дори и предложилите го ясно осъзнават, но е далеч по-лесно да си намерят нова дъвка, с която активно да надуват балона, оправдавайки бъдещото си поведение в някои ситуации, както и опцията да отхвърлят кабинет, предложен от ГЕРБ, ако не им е по вкуса, отколкото да преглътнат егото си и да приемат, че колкото и избори да се проведат, те няма да са първи. Нещо повече, сред все по-често възникващите спорове и неразбирателства вътре в коалицията, рискуват да изпаднат дори от призовата тройка, а ако се стигне до самостоятелно явяване на ПП – от една страна, от друга – ДБ, нищо чудно и самото влизане в парламента да се окаже просто мираж, поне за една от двете формации.

Те обвързват и участието си в кабинет с това по никакъв начин Делян Пеевски да не е част от него, като по този начин ограничават още повече възможностите, опитвайки се да си гарантират своето участие, но за сметка на това рискувайки страната за пореден път да остане без редовно правителство.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е склонен да отстъпи за премиерския пост и да не е той, но ако председателят на НС не е от партията му, няма да предложат правителство. Това на практика означава само едно – нови избори.

Общо взето, въртим, сучем и пак се връщаме в изходна позиция, а поредните нови избори няма как да ни донесат нещо по-различно от вече предлаганото меню. Дори и наличието на екзотични формации като „Величие“ и МЕЧ по никакъв начин не подменя факта, че за да влезем в работещ коловоз, трябват отстъпки – особено от формациите, които по волята на избирателя не са победители. И колкото и условно да звучи победители - на фона на ниската избирателна активност и гласуването с отвращение на стигналите до урните, за пореден път те са едни и същи, което ясно показва, че останалите партии трябва да се съобразят – ако не толкова с тях, колкото с гласа на суверена.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg