Русофобски оплаквачки пропищяха орталъка как някога щели сме да станем 16-та република на СССР. Смотаният ни президент Желев също въртеше тази изтъркана плоча. Пенеше се и редеше страхотни думи за национално предателство и колко страшно сме били зависими от Кремъл. Да, бяхме зависими! Но във външната си политика. У нас Живков си правеше, каквото си науми. Кремъл беше против Възродителния процес, но Тато го направи, нали? Я да се пробва сега Борисов! СССР води 12 години война в Афганистан – да е отишъл един български войник? А САЩ ни хвърли в огъня на Ирак, в Афганистан, а сега ни наортачи и срещу Русия. Кога сме били зависими?
Никога Москва нямаше да се съгласи да станем тяхна република, защото губи един глас в международната битка. Дори само заради това. Дори само заради някоя черна работа, която вършехме в света по поръка на Кремъл. А това съвсем не е малко. Живков знаеше това отлично, но нищо не му пречеше да декларира навсякъде най-сърдечни братски чувства. Защото беше хитър. Една целувка с Брежнев и един орден и 12 години получавахме 600 милиона долара безвъзмездна и тайна помощ. Тайна от другите соцдържави. Да не говорим за нефта, дървения материал, рудите, машините, които ни се давайха ей така. Да не говорим и за необятния пазар на нашите калпави изделия. Генералът от КГБ Решетников свидетелства: Никога, никой посланик не е правил дори и опит да командва Тодор Живков. Той винаги е приеман с всички протоколни почести като държавен глава в Москва. А сега дори не Вашингтон ни командва, а неговото посолство в София. И дава пример. При едно от посещенията казва с леко драматична нотка в гласа на Брежнев: "Ако не ни дадете спешно 82 234 000 долара, загиваме!" Брежнев се окашля и отвръща: "Тодор – защо 82 234 000 долара, а не направо сто милиона?”
