След 12 години авторитарна власт, от която се пръкнаха едни 300 км магистрали, скандали и компромати, преди година ние избрахме да загърбим тая работа и да поставим нови хора начело на страната.
Какво стана след това, че в момента белият кон на ББ цвили на двора?
Получи се нещо безумно - за няколко месеца никой нищо не каза за съдебна реформа.
Финансите на партиите не бяха пипнати. Икономиката се завъртя в анти-руска орбита, безнадеждно гинеща и гонеща българите от провинцията към София и от София към чужбина.
Прайдът стана един месец, а Петков ни излъга няколко пъти за дреболии уж.
Най-малкото беше “бързам за вечеря в Солун, ще взема правителствения самолет”.
По-голямото беше: “отиваме да разтоварим тоя кораб с тая евтина газ…”.
Така започват всеки едни нови 12 години авторитарност - лъжа, липса на въпроси и венцехвалене за глупости. Повтаряме се - властта у нас е като щит за всеки - и това, което се отнасяше за Борисов, сега го пази и Петков - списъци на хората, които могат да гостуват в медии.
ИТН се оказаха разочарование и медийният поток продължава да ги блъска - истината е, че Петков и Василев разчитаха на ИТН само като патерица, отхвърляха всички техни предложения и номинации - никой няма да посмее да припари вече до Слави - иначе ще го завърти остракирането в центрофугата на десния сектор и новата индоктринация у нас.
Но всичко това щеше да е просто търпимо, ако реално основната политика на Петков не беше пълна с податки за махане на ветото към Македония и изпращането й по живо, по здраво в ЕС.
Някои смятат, че нямат проблем с това. Но проблем има - две държави в ЕС с една и съща история е жесток проблем.
Погледнете на Изток - киевска рус вече е отделна държава в учебника и в минното поле на именно това държавотворчество се води войната.
От всичко, което вършеше Петков - там бяха поставени усилията - отвържи Македония, стани богат. Върти, суче - накрая на юни Македония на бел конь да тръгне към цивилизивания свят. Ами не бива да става така. Дори не си го и помисляйте.
И днес, ако ме разбирате, ние пак сме пред един доста счупен избор - старите крадци на пътища и продавачи на ефирна магия като ББ или граничещия с предателство продавач на история Петков, който явно неубедително и льохмански ще счупи не само държавата, а и бъдещето на нашия учебник по история, че и тоя по география.
Всичко това попари надеждите на хората, които видяха в оня символичен юмрук на Президента една жадувана, искана промяна-мечта.
Какво стана, бе маскари?
Вместо това сме пак там, където бяхме. Не знам дали ме разбирате - трябва да можем да избираме без крадците и продавачите на история.
Как да стане това - вече е друга статия. Но тия трябва да са дотука, а не да се сменят през година две.
Не знам дали ме разбирате - историята няма да ни прости.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
