Неделимостта на конфликтите
Настоящата публикация може да бъде проследена като смисъл в това, което говоря и пиша публично години назад. В крайна сметка всички, които залитнаха по крайни позиции в едната или другата посока сбъркаха, както крайните русофилски позиции, така и крайните русофобски. С крайностите е така, грешни са. В историята, в дипломацията и в геополитиката крайности няма. Крайностите са с цел вдигане на залог. Стратегическите оръжия са предназначени да вдигат залог и да предотвратяват употребата си. На масата на преговори се сяда тогава, когато е достигната онази връхна точка във вдигането на залозите, в покачването на напрежението, която не позволява алтернатива. Вариант за взаимно унищожение няма и никога не е имало, никой никого не иска да унищожава. Нито САЩ – Русия, нито Русия – САЩ, нито Иран – Израел, нито САЩ – Иран. Всеки е в ролята на необходимия враг. А понякога – помагаш на врага, за да го има. И това тепърва ще се оформя като бъдеще на междублоковите и междудържавните отношения.
В тази Голяма игра на вдигане на залози, в тази необявена световна война от нов тип и характер, САЩ са в позицията на губещ. Те не са в позиция да разширяват своето влияние, нито да го запазват, а са в преговорна позиция как да загубят най-малко и още по-точно – как да загубят най-малко имидж, защото в крайна сметка властта е сянка, публиката гледа проектираната на стената сянка, а не източника. Ако вдигането на залозите продължи или се стигне до реално прилагане на сила тогава публиката ще види слабостта на източника, а не сянката.
Неделмимост на фронтовете е моя теза, която гласи, че тази необявена световна война се състои от два активни фронта (и един трети, който в момента е спящ или хибриден) – Европейски(Украински) и Ирански(Близкоизточен), които не могат да бъдат разделени при тяхното решаване. Двата фронта са равносилни на контрола върху Евразийския материк плюс Африка. Тези два фронта са персонифицирани от конкретни държави – в единия е Русия, в другия е Иран. Двете държави, заедно с Китай успяха през последните години да оформят и затвърдят коалиция по необходимост.
Неделимост на фронтовете означава, че възможното разрешаване само на един от фронтовете не дава дългосрочна стабилност. Следователно – няма как да се изгради нов световен ред без гарантиране на дългосрочност. Дългосрочността е задължително условие за устанояването на нов модел на съществуване на света – в политиката, икономиката и финансите. Установяването на нов културен ред е дългосрочен процес, който е в резултат на неизбежните смесвания в резултат на глобализацията и възможността за надрастване и отхвърляне на западния цивилзационен модел. Признаците за тази необходимост са освен в геополитическото фундаментално разместване, но и в това, че ние в момента живеем с представата за западния цивилизационен модел в неговата върхова точка, която отдавна е премината. А в настоящето САЩ произвежда културен упадък и отпадък. И все пак, към настоящия исторически момент установяването и на нов културен и цивилизационен ред е невъзможно, въпреки желанията на крайните позиции.
Неслучайно преди седмици имаше среща между Китай, Иран и Русия, която формално беше насочена към иранската ядрена програма. Неслучайно разговорите се случват физически паралелно между Москва и Близкоизточните държави-домакини. Договорът за стратегическо сътрудничество между Русия и Иран също е ключов. Но това не означава, че техните интереси са напълно покриващи се, дори напротив понякога те могат да се разминават и дори конкурират – иранците ще запомнят отговорността на Русия в Сирия, както и договорките, това е един пример. Но това е нормално в рамките на този световен ред, който аз наричам Постамерикански. Няма вечни приятели, има вечни интереси – това е може би най-известната фраза от стария реалполитик. Вече живеем в рамките на нов реалполитик. Въпреки това, в настоящия момент е ключово да се легитимира преодоляната хегемония на САЩ, като същевременно това ги запазва като част от Великите сили на 21 век. Това означава, че за да има дългосрочна стабилност трябва да се достигне до договори както на Украинския фронт, така и на Иранския.
При невъзможност за достигане до разбирателство в един фронт означава, че конфронтацията ще продължи пряко или хибридно.
По отношение на Китай САЩ мигнаха първи. Изключението от митата за телефони, компютри, чипове и друга електроника показва първо, че Тръмп не е великия комбинатор с гениалния план. Тръмп няма план, но Тръмп играе добър театър, който се приема от неговите избиратели и привърженици по света. На практика, митата, с който той искаше да плаши Китай, удрят неговите съграждани. Но това е отделна подтема. Ако се достигне до разбирателство между САЩ-Русия и САЩ-Иран, Тръмп няма да остане в историята като миротворец, той нито твори нов свят, нито създава мир(да се насочи вниманието към Палестина, Йемен и т.н.) Той приема загуба и опитва да изиграе играта така, че загубата да не изглежда като загуба. Това е президента на САЩ, който легитимира провала на американската хегемония. Дотук той не успя в нито едно от своите предизборни обещания, ако изобщо е можело да се вярва в конретиката. А това доказва, че освен намерения и желания, план е нямало. Въпреки това заслужава уважение дори опита и желанието, независимо от мотивите. Отделен въпрос е до колкото може да се вярва на какъвто и да е подписан договор със САЩ, ако и когато има такъв, ако следващия президент не го спази. Това също е реалистична възможност. Битката вътре в САЩ не е приключила.
От гледна точка на Иран това, което се случва е успех. Те вече са в клуба на големите играчи, успяха да достигнат такова ниво на напрежение, при това без те да са инициатора му, при което да принудят САЩ да говорят с тях и да ги слушат, въпреки заплахите. Но това стана възможно като резултат от действията на Иран и изводите, които са направени от специалистите във Вашингтон относно истинските военно-технически възможности на Иран. На практика САЩ бяха поставени в състояние на невъзможност да работят на два фронта, но и невъзможност да се противопоставят на нито един от двата фронта. Иран успя да издържи на санкциите, да се адаптира и паралелно с това да развие военно-промишлен комплекс, който да е не само конкурентен, но в определени сфери превъзхождащ този на САЩ и Израел. Това беше видяно и оценено.
Русия успя да издържи на санкцитие, да се адаптира и нещо повече – последните три години направиха така, че тяхната армия да бъде с най-голям реален боен опит, армия, която на практика е преосмислила цялата теория за водене на военни действия, което доказва и новия характер на настоящата световна война. Всяка световна война идва със свой начин на водене.
От руска гледна точка – моето мнение е, че ще допуснат грешка, ако приемат договорка, която не включва Одеса и Николаев. Това е оставяне на рана, която ще бъде отворена в бъдеще време.
Една забележка към самия мен – струва ми се, инстинктивно, че историческият прозорец по промяна на граници няма да бъде затворен през настоящата година. А установяването на нов световен ред ще се случи тогава, когато се прекроят още граници на държави, а не само тези, които в момента се коментират.
Но първо се преминава през условието, че двата фронта не могат да бъдат разделени ако се търси дългосрочно решение.
Това е твърде накратко и твърде неизчерпателно. За Фейсбук – толкова.
Станислав Бачев
