По време на XVIII и XIX век хората заели се с изучаване на древността смятат траките за нищо повече от варвари. Малцина са тези, които посмяват да изразят различно мнение. Предците ни са описани предимно като забележително силен, храбър и войнствен народ, но лишен от писменост и култура.
Промяна в положителна насока идва през 1931 година когато един американски професор публикува кратка статия засягаща тракиецът Орфей. Преподаващият в Калифорнийския Университет И.М.Линфорт представя данни, които са слабо познати и хвърлят нова светлина върху живота и съдбата на великия тракийски певец.
До този момент е наложено вярването, че Орфей е убит от буйнстващите жрици на бог Дионис, но използвайки древен исторически извор, Линфорт пояснява, че не просто има друга версия за края на майстора на лирата, но тя също показва една неудобна истина за траките. Преди почти две хилядолетия и половина, Алкидамант написва следното- “Тук траките положиха Орфей, жреца на музите, когото уби Зевс със своята изгаряща стрела, милия син на Ойагър, учителя на Херакъл, открил на хората буквите и мъдростта.”
Уповавайки се на Алкидамант, Линфорт уточнавя, че траките не само нямат никаква роля в смърта на Орфей, а дори го погребват с голяма почит. Американският учен добавя и това, че след като Орфей е определен като създател на азбуката, то траките не заслужават да им бъде дадено име на народ, който не познава писмеността.
Както бе казано по-горе, още преди Линфорт има автори, които виждат дедите ни като народ притежават висока култура, но работите на тези учени не се радват на популярност. За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство. Eдин съвременникът на Креймър, проф. Карл Мюлер прави следното изказване - ”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, се явяват като народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”
Ето това трябва да се преподава на нашите ученици и студенти, а не лъжите казани за предците ни, но приети като “истина” от определени “авторитети” и предадени като “неоспорим факт”.
Използвана литература :
1.I.M.Lintforth, Two Notes of the Legend of Orpheus, Transactions of American Philological Assosiation, 1931;
2.K.O.Müller, The History and Antiquity of the Doric Race, transl. H.Tufnell, London, MDCCCXXXI;
3.J.A.Cramer, A Geographical and Historical Description of Ancient Greece, Clarendon Press, London, MDCCCXVIII;
4.Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийският Свят, Лик, София, 2010;
Sparotok
