За такива като него като че ли важи изцяло блус-поета Лангстън Хюз: "Сам като бутилка уиски на маса без човек"...
Или Вазовото: "Цял живот скита се безумен под вънкашност чужда... " И да не намериш своя родна душа, че да заговориш разбираемо с нея между два полови акта, примерно. Два полови акта в различни апартамента... Защото съдбата му е да си ляга с чужденки... И като застане пред огледалото да се хвали на отсрещния с любовно похождение на българина - с канадка, на канадеца - с българка...
После "Киро лъжел"... Не лъже Прост Киро, пести от истината. Как да каже на Линда за Лена, или пък на Лена - за Линда... Бягайки от безглутеновите ласки на едната как да не се отдадеш на глутеновите ласки на другата... Едната от жените ти е за любов, другата ти е за раждане.
В този смисъл той не е Кирчо, а разкиКирчо... В този смисъл как да вярвам на човек, изменил на две жени, изменил на две Родини... Някъде, откъдето дойде, политическият елит знае, че и една цигара с марихуана в основното училище ще мирише и след седемдесет години, тук като че ли, за да влезеш в политиката трябва да държиш тест за неморалност.
Но случаят ще има продължение, и то какво. Да предположим, че Линда не прости глутеновите ласки на мъжа си, а политическият морал е взел чудовищните западни ценности и го изхвърли по центробежните сили.
Тогава Ленчето дали ще се остави на силното течение на любовта и ще пристане на Кирчо. Или ще се хвърли в успокоителната прегръдка на някой, който се катери по политическата нотна стълбица. Че става въпрос за една чиста любов и "хубавата Елена", противно на Омир отвлича своя Парис на собствена територия. Или годеникът на хубавата (в кавички) Лена, ще се хвърли в прегръдките на Ахил от Хасково, за да удави мъката и чувството си за вина...
Или всичко ще е толкова сложно, че накрая българският народ ще погледне умно, ще потрепне ситно-ситно с мигли и категорично ще отсече: "Непреводимо... Игра на думи"...
Христо Стоянов
