Нещо за насилието, семейството и мястото на бащата в него

Нещо за насилието, семейството и мястото на бащата в него

Не исках да се включвам в широките коментари по темата за насилието, но бях провокиран от многото мнения на всякакви хора за безумното насилие над младо момиче от човек с претенции за алфа-мъжкар. Ще започна с това, че днес видях на стената на приятел едно послание, което в резюме гласеше: "Пазете дъщерите си, но по-важно е да възпитате синовете си". 

Да, с това съм напълно съгласен. Защото зад всеки мачо-насилник, който тормози със сила по-слабите от него се крие комплексиран човек с изкривена психика, възпитан в среда, в която това е правило. Днес, когато "джентълменството" се свежда до нечисти политически споразумения между нечисти хора, това понятие като символ на отношение към околните просто губи почва. Не, не обвинявайте обществото и училището, че не са формирали в сина ви чувство за уважение към чуждото решение, колкото и да не му харесва. Защото всичко опира до това. Но в нашите страни на Балканите никак не е лесно да се приеме мнението и решението на жена, към която имаме чувство за притежание и собственост. Аз лично познавам десетки мъже, които работят като луди, за да могат да упражнят финансов контрол и обвързване на половинките си. И ако на тях им хрумне все пак да проявят несъгласие и желание за раздяла - заплахите и реалния тормоз са решенията за всички тези мъже. Как ли са ги възпитавали техните бащи, на какво ли са учили синовете си? Мисля, че ще е честно да разкажа за себе си. Прекарах години с моите баба Здравка и дядо Андрей - никога не ги чух да се карат и да си повишават тон, камо ли нещо повече. Истински приятели бяха, защото това е нещото, което се вижда. Моят баща също беше такъв - не му е и хрумвало някога да прояви насилие към жена, така ме е възпитавал и мен. Като се замисля - в моя род няма такива хора, които да са насилвали близките си. От своя страна аз уча синовете си на джентълменство - да бъдат честни, коректни и да си тръгнат ако нещо не им харесва. Просто да си тръгнат, без да отмъщават, наказват, връщат и каквото там се сетите. През живота си съм бил предаван от много мъже и жени - някои от тях такива, които наричаме най-близки. Винаги съм можел да си отмъстя жестоко на всички и никога не съм го правил. Тези хора просто умряха за мен, няма ги в живота ми. Наказал съм ги със забрава и презрение, не с отмъщение. На това уча и тримата ми сина - вече трима млади пълнолетни мъже. И тримата имат силно национално чувство, което не опира до татуировки по тялото и фланелка с надпис "България на три морета". Моите момчета учат в Български университет и се надявам да работят за страната си. Но три пъти повече се надявам да бъдат добри мъже и да запазят семейното достойнство по начин, по който са го спазвали моите прадеди. 

Мястото на бащата е невероятно важно във формирането на психиката на един млад мъж. Преди почти две години един млад и образован мъж удуши своята съпруга Евгения - моята племенница. Натъпка я в куфар и неговия баща я захвърли надалеч в един водоем. Да, именно баща му. Нещо повече - той е посъветвал сина си какво точно да направи, за да я убие. Какво може да очаквате от един син, възпитан от такъв баща. Генетиката, уважаеми, тя е най-важния компонент във всичко. 

Ще завърша с призив към всеки баща - възпитавайте синовете си, за да бъдат добри мъже, а не отрепки. Вие сте отговорни в най-голяма степен за това, което те ще си изградят за света наоколо. Защото синовете ви са вашата проекция, вашите отношения и поведение.

Андрей Чорбанов