НЕТАНАРХИЯТА

https://svobodnoslovo.eu/komentar/netanarhiyata/114351 SvobodnoSlovo.eu
НЕТАНАРХИЯТА

 

Един от най-важните проблеми през последните години е агресивно настъпващата и завладяваща вече значителна част от обществото ни анархия.

Този термин, на гръцки буквално означаващ неръководене, безвластие, отсъствие на управление, е по-популярен у нас като разпуснатост и вседозволеност.

Нейни отдавнашни архетипи са брадясалият подпит анархист, манифестите на Бакунин и Кропоткин и прашно смачкано черно знаме над разюздани огромни тълпи.

Съвременната анархия има по-рафинирани и далеч по-многобройни форми.

Тя отдавна е една от основните характеристики на безразсъдния и несвършващ, за радост на твърде многото алчни грабители на българското национално богатство, преход.

Всеки от българите се сблъска през изминалите три десетилетия по един или друг начин с анархията в държавното управление (винаги доминирано от комунисти, агенти на ДС и незаконна протурска партия), с анархията при реституцията, с анархията в селското стопанство, в здравеопазването, в банковата система, сблъскахме се с чудовищните безобразия в строителството (особено в черноморските и в зимните курорти), с анархията в сферата на екологията, с анархията при превенцията и противодействието на престъпността и корупцията (фалшивата БОРКОР, Цацаров, Гешев), с анархията при създаването на закони в Парламента, с анархията в армията, в църквата, в образованието и културата, с анархията в политиката, с анархията по пътищата и т.н. и т.н.

Някои се възползваха от анархията; те бяха от избраната и наложена посткомунистическа родова върхушка.

Но голямото болшинство от народа пострададахме от анархистичните безумия.

Освен всички тези форми, все пак известни донякъде на широката общественост, сега върлува нова страшна опасност, нова вид анархия, далеч по страшна и опасна.

Ако не намерим своевременни противодействия, това препускащо бедствие би се отразило върху всички гореизброени нашенски анархии, би ги усилило неимоверно и би ги довело до най-злощастен за българската нация край.

Тази нова форма на анархия, която всичкинпосткомунистически скудоумни правителства не виждат и не искат да видят, е нетанархията, т.е. анархията на мрежата, анархията на Интернет.

Въпросът има социалнопсихологически аспекти.

Досега анархията във виртуалното пространство се свързваше предимно с безконтролното увеличаване и обмен на информация и със спорадичните подвизи на непълнолетни хакери.

Това отдавна вече е в миналото и изглежда като романтичен период на захласване във възможностите на Мрежата.

Хакерите вече си имат работодатели от сферата на сивия и на черния бизнес и печелят добри пари.

На някои форуми (например, състоялата се едно време в София конференция „Корпоративни решения за защита и управление на сигурността”) се говори загрижено даже за информационна виртуална война.

Модерните групировки (и модерните престъпници), няма ги вече Крушата, Крокодила, Картофа и Маймуняка, и не се гърмят по кръчмите и в Белите Брези, а водят същите жестоки битки на информационното бойно поле.

Корпоративният бизнес е подложен на виртуални атаки (хаквания), на информационни измами, на виртуални кражби и грабежи на данни, на онлайн подмени, опустошения и др.

Информационните технологии в ръцете на срастналата се с властта организирана престъпност у нас (мафията) са толкова сериозна заплаха за общественото битие, че едва ли някой, включително и най-добрият хакер, може да предвиди и да опише разрушителните ѝ последици даже за самото съществуване на нацията.

На най-ниско, първо равнище, са посегателствата и злоупотребите с личните данни на хората. 

Нетанархия спрямо личността.

Практически у нас никой не е защитен от тях.

Наистина, съществува специална Комисия за защита на личните данни, но тя много напомня за прочулото се главно заради заплатата на ръководителя си – др. Кушлев звено за жестоко наказване (чрез отнемане на имуществото) на незаконно забогателите, което досега на практика така и не е наказало никого и не е из- зело никакъв имот, независимо от това, че е изхарчило милиони държавни пари.

Също като тази въобще не проработила за последните години смешна бюджетно издържана формация е и Комисията за защита на личните данни, която постоянно се преструктурира, сменя си ръководството и вероятно хората в нея се грижат главно за себе се и за заплатите си, тъй като главното, което правят е да ходят в командировки и да харчат огромния си бюджет. 

Подобна е и Комисията за защита от дискриминация, обслужваща единствено май себе си и шефа си, който по правило е агент на ДС.

Самият закон за личните данни на практика въобще не влияе на анархистичното крадене на лични данни, лични номера и кодове, на пароли, на номера на банкови документи и т.н. Помним какво стана през 2019 год. с личните данни на 5 милиона българи в НАП. Знаем и за хакера и двата милиона хакнати булгари в една застрахователна компания преди две-три седмици и т.н.

У нас всеки нахален малоумник може да се сдобие и да „обработва” ваши лични данни и да прави с тях, каквото си иска, без това да води до някакви опасности и наказания лично за него.

Вестниците ежедневно ни дават примери за нарастващите ненаказани и ненаказуеми злоупотреби с лични данни.

На практика у нас който иска може да си направи какъвто си иска регистър от данни за огромни съвкупности от хора. 

Тези регистри се ползват в политиката, при избори, в рекламата, в директния маркетинг, в черния пиар и т.н., навсякъде.

Тепърва ще видим разцвета на криминалното творчество в използването на личните данни.

Първата лястовичка на тази нискостепенна анархия е инвазията на телефонните измами от типа „Спасяване на близък”, "Пари за лечение" или „Отвлякоха ме”.

Обществото въобще не подозира за размера на създадените регистри и за организацията на злоупотребите с информация.

Въпреки, че на всеки българин всеки ден му се обажда поне по един рекламен автоматичен запис от типа "Здравейте! Здравейте! Аз съм Виктория, искам да ви предложа..."

Може да придобием впечатление за скрития айсберг, само ако си даде сметка, че почти всеки един пълнолетен българин от 6-милионното население е бил подложен ежедневно на подобна атака. 

Числата, които се получават, не са за вярване. Но са факт. Десетки милиони.

От такъв порядък са и статистическите данни за заразяване с вирус и/или хакване на персонален компютър.

Увеличават се кражбите от лични банкови смет- ки.

Нарастват ужилените с уж законна продажба на личните им имоти.

В бизнеса са включени компютърни специалисти, прависти, хора от силовите структури на властта, нотариуси, банкери (при ипотеките и сделлите), държавни служители, общински чиновници и т.н.

Нетанархията на равнище лични данни дава възможност на изобретателни хора да си измислят най-различни способи за ощетяване в собствена полза на нищо неподозиращи членове на нашето общество.

Всички знаем номерата с есемесите, гласуванията, томболите, премиите и т.н.

Второто равнище на нетанархията касае фирмената информация. 

Нетанархия спрямо фирми и бизнес структури.

Никаква трудност не е сдобиването с бизнес данни за конкурента, придобиване на търговска информация, на финансови данни и др.

Начело на могъщите корпоративни структури у нас открай време стоят лекомислени бивши спортисти (борци и гребци), нарцистични мустакати ченгета и агенти, необразовани ченчаджии и похотливи масажисти, които едва ли проумяват сами рисковете при създаването, поддържането и обработването на информационните масиви в съответния бизнес.

Засега единственото, което са постигнали тези мили хора, е черната каса, фалшивото счетоводство и подкупването или сплашването на политици и на държавни служители в областта на правосъдието и на сигурността.

Никоя нашенска фирма, нито корпорация, нито групировка или холдинг имат ясна представа за оценката на информационния риск за злоупотреба на данни в мрежата.

Липсват собствени фирмени политики и страте- гии в тази област. 

Липсва компетентност. 

Липсва даже разбиране на самия проблем, който е на всяка фирмена врата или даже е влязъл вътре във фирмата.

Може би изключение правят само клоновете на реномирани чужди банки у нас. Не знам.

От друга страна самите фирми злоупотребяват с различните масиви отчетни данни.

Шокиращи примери за това са в сферата на отчитането на топлинна енергия.

Анархията прави възможни злоупотреби и в други твърде доходоносни отрасли – електрическата енергия, застраховането, отчитането на водопотреблението и др.

Много от рисковете на нетанархията са свързани с безграничните правомощия на считащия се за капацитет собственик на фирмата (холдинга), обикновено той е глуповст неграмотник.

Липсва всякаква идея за превенция на престъпните посегателства върху икономическа информация.

Дебеловратият бияч на входа на офиса става анахроничен и фактически нищо не може вече да опази и нищо не е в състояние да предотврати.

На фирмата, вместо този изживял времето си човек, вече са крайно нужни други гардове – антивирусни програми, антиспам, защитни стени, блокади, антиспауер, антирискови технологии, информационно разузнаване, различни софтуерни защити и др.

Водещи световни компании (Veritas, McAfee и др.) отдавна предлагат средства за информационна сигурност.

Третото равнище на нетанархията е в системата на държавната власт.

Нетанархия дпрямо държавни структури.

Държавата, най-големият създател и потребител на информация в мрежата, вече десетилетия не може (и не иска) да въведе така нареченото е-правителство, въпреки че парите от Еврофондовете скоростно се усвояват от приближени на Правителството фирми.

Непредубеден човек би останал с впечатление, че самите наши държавници и политици не искат ред в системата данни в Мрежата.

Като че ли се страхуват и пазят от действието на различни регистри, осигуряващи по-добра работа за справяне с престъпността и корупцията, сякаш не искат пълноценни информационни масиви по митниците, в данъчните служби, в КАТ, в системата на здравеопазването, борбата с строителните нарушения, в областта на екологията и т.н.

Четвъртото равнище на нетанархията е международно и се отнася до злоупотреба с международния трафик на информация.

Нетанархия в междудържавни отношения.

Всеки може да си представи опасностите, които носи анархията в тази сфера: тероризъм, финансови колапси, икономически инвазии, политически конфликти, войни като руско-украинската и т.н.

Очевидно е, че почти всички структури на дър- жавното управление, на социалната практика, на бизнеса и др. трябва да оценят добре нетанархията и да потърсят възможности за справяне с нея, както това отдавна правят по света.

Четете моите текстове! Купувайте моите книги! Търсете ги тук: tornadobg.com

   акад. Петър Иванов

1 Коментара

НикогаПовечеСДС-Чума

преди 6 месеца

Помните ли:"Кой не скача е червен." Вече питаете ли пак за мен ? Дядо ви Тодор Правчански

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.