НЕЗАВИСИМОСТТА НЕ Е ВЪЗСТАНОВКА И СВЕТЛИННО ШОУ
Честит празник на независимостта! Не е било леко на нашите предшественици и на политиците тогава, но нали смисълът на всяка държавна политика е независимост и просперитет на държавата. Звучи малко като клише, ама горе-долу е това.
Празникът на независимостта ме кара да си мисля какво точно същество е независимостта.
Независимостта завинаги ли идва, от небето ли се спуска, в кръвта ли ни се крие, от какво живее тази независимост и кога човек я губи. И кога държавата губи своята независимост? И има ли държава без независимост, или има само име на държава?
Питам се кога аз съм бил независим. Почти никога. Докато бях ученик и студент, зависех от майка си и баща си. В казармата зависех от старшината и от началника на ротата. После зависех от началниците в Комсомола и от съвестта си. Зависех от хормоните си, от влюбванията и глупостите, които правех. После зависех от тъгата по изпепелените ми илюзии. После зависех от ученици в училище. Сега завися от сезоните и времето и от пропитите ми с болка сърце и кости. Завися от децата и внуците си, завися от това, какъв хляб ще докарат в селския магазин. Завися от рейсовете за Тетевен и София – завися от абсолютно всичко, което е извън мен и вътре в мен.
Лаская се, че имам една вечна, истинска и независима любима, която от време на време ми се мярка в далечината и ми маха с ръка. Говоря за Поезията и за застаналите една до друга думи, с които все още описвам трепетите, настроенията си и истините си, ако са ми останали такива.
Не ми се сърдете, но аз не чувствам българската Независимост.
Цар Фердинанд не е българската независимост – за мен не е. Българската независимост не може да е в това, да се слагаме на Германия, на Австро-Унгария, на Хитлер…
Българската независимост не е в нагаждачеството ни да сме верни като кучета и на Сталин, и на Брежнев, и на Рейгън, и на НАТО, и на Варшавския договор.
Българската независимост не е да търпим глупостите и престъпленията на Тръмп и Нетаняху и като папагали да питаме „чий е Крим“, а да си гълтаме езика и да не питаме „чия е Газа“, „чие е Косово“, „чия е Гренландия“.
Нашите малки управници винаги обичат най-големите държави. Колкото повече говорят за независимост, толкова повече са зависими от парите в джобовете си и от тайните клетви пред сменящите се господари.
Вчера например – един ден преди Деня на българската независимост, съвсем, ама съвсем независимо от мен, две женици с изпити физиономии – едната по-ниска, а другата – по-висока, обявиха и от мое име, че не признаваме изборите в Русия. Европейският съюз не признава изборите в Русия. И в мен се надига една последна Независимост да ги питам аз тия две каки, като не признаваме изборите в Русия, как ще преговаряме с Русия да спре войната в Украйна. Как така не признаваме изборите в Русия, а признахме подменените и откраднати избори в Румъния? Не признаваме Крим, ама сме се прегърнали с Косово?
Как така, като печелят във Франция и Германия изборите едни, е добре, а като спечелят други, веднага трябва да бъдат вкарани в изолатора и лекувани по демократичен начин. А на независимия народен вот – майната му, ако не е по кефа на двете женици от Брюксел.
На такава независимост аз ѝ казвам конюнктура, жива диктатура си е такава независимост.
Независимостта не може да е парад и светлинно шоу. Независимостта не е възстановка на Царевец.
Независимостта е борба за Истината всеки ден – борба първо със себе си, а после – кой колкото може по-нататък.
Затова, като слушате речите и като гледате светлинното шоу, си мислете дали Независимостта е това и кой в края на краищата я разрешава и ни я дава тая независимост. Или трябва да си я върнем отново.
Червената шапчица- философски анализ
1 day before
Независимост и зависимост са две понятия, винаги свързани помежду си. Те не могат да съществуват самостоятелно. „Единство и борба на противоположностите“ е един от фундаменталните закони на диалектиката (философска теория за развитието и връзките в света). Единство: Противоположностите не могат да съществуват една без друга. Те се обуславят взаимно. Няма как да дефинираме светлина без тъмнина, север без юг, живот без смърт или плюс без минус. Още от Аристотел и по-късно при Рене Декарт и Барух Спиноза, „независимостта“ се дефинира като нещо, което съществува в себе си и се разбира чрез себе си. За Спиноза единствената абсолютно независима реалност е Бог (или Природата). Дали това е утопия? (Независимост на битието)
Коментирай