Едно евроатлантическо NGO, носещо претенциозното заглавие Европейски съвет за външна политика,тези дни изготвило позорен списък. В този позорен списък NGO-то включило европейските парламентарно представени партии, които имали дързостта, представяте ли си!, да са критични към ЕС и, можете ли да си представите!, да имат положително отношение към Русия. Във въпросния списък имало цели пет български партии. Този факт моментално изпрати в амок бг-либералите. В продължение на толкова години европейски и американски фондации изхранват една отбрана либерална публика, а в замяна искат нещо толкова просто - да успее тази публика да убеди населението да обича Брюксел и Вашингтон и да мрази Русия. БГ-либералите дори и това не можаха да сторят. Независимо, че не за пръв път показват липса на всякакви качества, нашите евроатлантици не бива да се притесняват. Едва ли някое от финансиращите ги чужди NGO-та ще си поиска парите обратно. По-вероятно е да им дадат допълнителни средства, надявайки се, че все пак настроенията в обществото могат да бъдат променени. Защото активистите на нашите либерални неправителствени организации работят именно това - опитват се да променят мисленето на хората съобразно желанието на донорите. Нали не си мислите, че политическите ни NGO-та защитават ценности и принципи? Тяхната единствена задача е да прокарват на местна почва исканите от спонсорите им промени. Ето защо е толкова важно да бъдат приети законодателни мерки, които да ограничат чуждото финансиране за онези NGO-та, които действат на политическия терен. И не разбирам защо са толкова изнервени от тази възможност техните активисти. Нали са въплъщение на умността и красивостта, значи ще се справят и със собствени сили, без парите на „Америка за България“, например. Или може би усещат, че все пак няма да се справят...
Много любопитен е фактът, че при всеки опит, на която да било държава, да сложи малко ред в дейността на въпросните NGO-та, служителите им започват да пищят от ужас като праведни евроатлантически девици, на които им се е присънил Путин. След като унгарското правителство прие нов закон за дейността на финансираните от чужбина неправителствени организации, хората на Джордж Сорос вдигнаха огромна патърдия, а Еврокомисията дори започна наказателна процедура срещу Будапеща. Явно според представите на ЕК едно напълно легитимно правителство, избрано с гласовете на милиони хора, няма никакво право да се защитава срещу набезите на Соросовите храненици. Постоянните заплахи, които идват от Брюксел срещу Унгария, имат за цел да обезкуражат всички европейски правителства и да ги превърнат в безмозъчни изпълнители на желанията на минаващия за филантроп милиардер. А най-непочтеният похват във финансираната от Джордж Сорос пропагандна кампания е да бъдат наричани критиките срещу него „прояви на антисемитизъм“. Ако това наистина е така, трябва моментално да приемем, че най-големите антисемити са... израелците. Защото именно правителството на еврейската държава официално заяви, че Сорос е легитимен обект на критика. Настоящото посещение на израелския премиер Бенамин Нетаняху в Будапеща показва , че Йерусалим изобщо не възприема критиките срещу Сорос от страна на унгарското правителство като проява на антисемитизъм. Самият Израел е потърпевш от действията на соросовите структури и затова, напълно логично, подкрепя онези правителства, които също са подложени на подобни атаки. Според официалната позиция на Йерусалим: „Джордж Сорос дискредитира демократично избраните правителства на Израел, като финансира организации, които клеветят еврейската държава и отричат правото й да се защитава“. Ще бъде добре, ако българската държава се поучи от еврейската и постави интересите на мнозинството свои граждани над интересите на няколко финансирани от чужбина организации. За това, разбира се, се изисква смелост. А това е качество, което нашите управляващи демонстрират много рядко.
