Иска ми се днес, в този ден за тишина, да споделя, че целият ни път през живота е низ от избори. Че немирницата съдба не е нищо повече от сбора на нашите импулси, въжделения, грешки и безчестия. Че политическите перверзии, които ощетяват дните ни, са следствия от нашите избори и доверие.
Ние биваме въвличани в политическите войни, защото преди това сме мълчали или избирали погрешно. Отколе е така и отколе милионите малки хора плащат с кръвта и живота си своите собствени опущения.
Историята помни много години на мрак и тъга. И никой в този свят не остава встрани, не остава незасегнат от политиката. Защото всичко е политика - от цената на хляба до труповете по бойните полета. Ремарк беше казал, че за това какво е войната истински могат да отсъдят само мъртвите, защото единствено те са разбрали всичко докрай...
Не знам дали сме се научили на мъдрост, в неделя може би ще узнаем, но като споменах Ремарк, се сетих за политиците от началото на миналия век. И тогава те са били също толкова цинични към човешкия живот, както и днес. На 11 ноември 1918 г., около 5.20 ч. сутринта, европейските политици подписват примирие, което слага край на Първата световна война. Но отлагат влизането в сила на това примирие и сраженията продължават да се водят още шест часа. Политиците са искали да придадат на решението си някакъв символизъм и затова решават, че войната официално ще свърши в 11.00 часа, на единайстия ден от единайстия месец.
Тези проклети няколко часа и този пъклен политически цинизъм погубват още почти 3000 живота на бойното поле, а историята помни името и на последния убит войник - Хенрих Гюнтер.
Политиците, които избираме, могат да убиват с един подпис. Могат и да спасяват, могат и да творят добро. Съдбата изправя Ерих Мария Ремарк от едната страна във войната, а от другата стрелят и се бият Джон Толкин и Алън Милн.
Ремарк, Толкин и Милн, разбира се, никога не са били врагове. Те са талантите, които разказаха на света за чудовищата на войната, за нейната кървава вулгарност и за безчестието на политическите маймуни - всеки със своя неповторим авторски почерк и със своите талант и фантазия.
И днес ние сме въвлечени от политиците в омразата, която изтрива човешките ни черти. В неделя избирайте мъдро и, ако освен романите, сте чели и разказите на Ерих Мария, спомнете си за „онзи тънък писък в дъжда”...
Лидия Делирадева
Млечин
преди 6 месеца
Отдавна бе бях чел такъв умен текст.Браво,дано сте по-чест участник в сайта.Иначе,само кафеджийски анализатори и пишман драскачи.От време на време някой по сериозен и действително информиран.
Коментирай