Продавачът на лафката и шофьорът в МВР ще вземат по-голяма заплата от полицая, който патрулира и реагира на сигнали, както и от пожарникаря, който рискува живота си в пламъците. Това е резултатът от последните промени в Закона за МВР ( ЗМВР), влезли в сила от 1 февруари и станали известни като поправката „Бъчварова“.
Правилно разбрахте – униформеният, който ни пази от апаши, ще взема от 617 до 1000 лв. заплата в зависимост от трудовия си стаж, а чичкото, който му продава вафли, и този, който сутрин докарва с кола началника и цял ден после пие кафе със секретарката, ще получават 1300 лв. без значение от заетостта и професионалната биография.
С това приключи епичната битка с „чантаджиите в МВР“, както Борисов ги наричаше, водена предимно по телевизорите от тримата му вътрешни министри. Румяна Бъчварова я довърши в самия край на своя мандат в МВР, като постави краен срок за преназначаване на част от администрацията – 1 февруари. Служебният вътрешен министър получи в наследство от нея 4000 готови заповеди и му се наложи да ги подпише в два екземпляра в един ден, тъй като на следващия 4000 служители на МВР щяха да загубят статута си, ако не бяха минали към нови трудовоправни отношения.
34 поправки бяха направени в ЗМВР за изминалото десетилетие под лозунга за „реформи в системата“. С 34-тата, която миналото Народно събрание прие през ноември 2016 г., бе предвидено преобразуване на трудовите правоотношения по ЗМВР в такива по Закона за държавния служител ( ЗДС) и Кодекса на труда ( КТ). То доведе дотам, че служителите със средно образование, работещи като „лица по трудово правоотношение“, ще вземат по-високо възнаграждение от служителите с полицейски правомощия, работещи „на терен“. Този ефект от реформата се размина фрапантно с говоренето за нея – че тя цели да попречи на помощния персонал да се ползва от привилегиите на борците с престъпността, които пък да получат по-добра отплата за делата си в полза на реда и сигурността. Разминаването между теорията и практиката предизвика първо недоумение, а после негодувание сред блюстителите на закона. Част от него се изля в жалби до омбудсмана Мая Манолова. Ето какво каза тя по този повод:
„Институцията на омбудсмана е залята от жалби на служители на МВР. Над 1500! Жалят се от всички структури – Гранична полиция, Национална полиция, пожарна, академията медицинския институт, телефонната система 112, областните дирекции. Няма приемна в страната, в която да не идват служители на министерството, които обясняват защо са недоволни от последните промени в ЗМВР. Недоволни са, защото с тия промени се накърняват вече предоставени им права – трудови, пенсионни, осигурителни, социални, и защото се получава пълен хаос при формирането на работните заплати. Очертават се два кръга от проблеми. В първия те са породени от прехвърлянето на трудовия статус на част от служителите от ЗМВР към ЗДС, а на друга част – от ЗМВР към КТ с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Променя се категорията труд, променят се условията на пенсиониране, а оттук възникват проблеми с обезщетенията и месечните възнаграждения. За една и съща длъжност и един и труд се получава различно заплащане. Вторият кръг от проблеми засяга служителите с полицейски функции и по противопожарната дейност, чиито провоотношения остават непроменени. Очакването от реформата бе да бъде оценен по-високо труда им, но то не се случи. А се случи това, че след трансформациите един шофьор ще взема 2 пъти по-висока заплата от друг шофьор, който и досега е работил по КТ, както и с няколкостотин лева по-висока заплата от полицая със средно, а понякога и с висше образование. Това са несправедливи разлики! Още повече че за някои служители условията на играта се променят по време на самата игра. Те са постъпили в МВР при едни условия някога, а ще работят при други сега“.
Служебният вътрешен министър пръв сигнализира за ефекта от поправката„Бъчварова“ – че полицаят, който патрулира на улицата не само няма да взема повече, но ще взема по-малко от чиновника, който седи в канцеларията.
„Така се получава – обслужващият персонал, който трябва да подсигури полицаите, е по-добре платен от тях“, коментира той пред „Труд“, като посочи и други недомислици на законодателя: „В закона е записано, че трудовите правоотношения се „преобразуват“, а според юристи те трябва да се „прекратят“, да се изплатят обезщетения на хората по ЗМВР и после да се преназначат по ЗДС. ЗМВР предвижда обезщетения от няколко заплати, като броят им зависи от прослуженото време. Служителите, чиито правоотношения са преобразувани, недоволстват, защото при пенсиониране или при прекратяване на правоотношенията им след дълга служба те ще вземат само 6 заплати по ЗДС. Получи се напрежение в системата и противопоставяне между отделните категории служители, а това влияе зле на мотивацията им. Законът е следвало да ги разграничи – полицаите на улицата да бъдат първа категория труд, а трудът на останалите да бъде прекатегоризиран в трета. Това не се е случило. Защото всяка реформа, преди да бъде въведена, трябва да бъде внимателно подготвена и обмислена. В противен случай се стига до ситуации като настоящата. Доволни няма.“
Какво да се прави?
Омбудсманът, като посредник между гражданите с нарушени права и институциите, предлага: „Да бъдат регулирани несправедливостите в системата с организационни мерки и законодателни промени. Да се атакуват злополучните изменения в ЗМВР в Конституционния съд ( КС) с мотива, че противоречат на принципа на правовата държава, изискващ предвидимост в действията й по отношение на нейните граждани.“
Организационните мерки вече се вземат. Допълнителните възнаграждения, които полицаите получават след оценка на работата им, ще бъдат увеличени. Новината съобщи служебният зам.-министър на вътрешните работи Маринела Белева, която присъства на дискусия със синдикатите в МВР, организирана от омбудсмана. „Ръководството на МВР ще преразгледа базата на тези възнаграждения, към момента още не е ясно с колко ще бъдат увеличени те“, каза Белева.
Подготвят се и законодателни промени. Служебното правителство работи при липсващ парламент, така че няма как да направи 35-ата поправка в ЗМВР „ Това, което съм направил към момента, е, че съм поканил проф. Васил Мръчков (доайен по трудово право – б.а.) за консултант в работната група, която съм създал със заповед, за да намерим компенсаторни механизми, за да успокоим системата, да наложим справедливост във възнагражденията и да предложим на следващото Народно събрание такава промяна на законодателството, която съответства на очевидната необходимост“, заяви служебният вътрешен министър Пламен Узунов пред „Труд“.
Мая Манолова ще внесе лично в Конституционния съд жалбата срещу 34-тата поправка. Според нея тя е в противоречие с чл. 4, ал. 2 от конституцията, който гласи, че РБ е правова държава и затова гарантира не само живота, но и „достойнството и правата на личността“, създавайки „условия за свободно развитие на човека и гражданското общество.“
Проф. Васил Мръчков отклони поканата за коментар с мотив, че „ е рано да се приказва, защото да се подреди системата за сигурност законодателно не е нито лесна, нито състезателна работа.“
Не така мисли, изглежда, Румяна Бъчварова, която на прощаване с МВР заяви без колебание: „По-подредена системата за сигурност не е била. Ние изпреварваме тенденциите в Европа с едно модерно законодателство.“
Уникално. Ето един случай, в който Европа печели не като ни изпреварва, а като изостава от нас.
От Анна Заркова
trud.bg
