Онова, което би могло да ни извади от тресавището на обществената деградация, не е гневът, а вдъхновението. Гняв имаме достатъчно - той тежи като камък на врата на удавник, той е пяната на устата на бесния, писъкът на немия, безплодната надежда на умиращия.
Да се разгневим е неправилен призив. Гневът е пропадане в тъмното от безсилие. Само вдъхновението е полет. Трябват ни вдъхновители.
Животът брои дните по спомените за вдъхновение...
Иванов
преди 11 месеца
Едно разумно заключение, което САМО И ЕДИНСТВЕНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ДЕЙСТВИЕ, НЕ В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ, НЕ КОГАТО КОЛОНИАЛНИЯТ КАМЪК НИ СМАЖЕ ОКОНЧАТЕЛНО, А СЕГА.
Коментирай