ООН плаче за мир, докато великите сили говорят за унищожение!!!

ООН плаче за мир, докато великите сили говорят за унищожение!!!

--------------------

Това, което се разгръща на Общото събрание на ООН в Ню Йорк тази седмица, би трябвало да тревожи целия свят. Организацията, създадена, за да спаси бъдещите поколения от бича на войната, отчаяно се опитва да намери пътя си обратно към думите мир, диалог, международно право и сътрудничество. В същото време най-могъщите световни лидери идват в Ню Йорк със съвсем различен език в багажа си. Оръжия. Възпиране. Заплахи. Военна мощ. Врагове. Въоръжение.

Снимка: Дан-Виго Бергтън, бивш посланик в ООН на Световната федерация на ветераните, в заседателната зала на Съвета за сигурност на ООН. Залата е проектирана от норвежкия архитект Арнщайн Арнеберг и е дарение от Норвегия на ООН. Бергтун е критичен към разделението на властите в ООН и смята, че Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран, за да отразява днешния свят.

.

от Дан-Виго Бергтън, 25 септември 2026 г.

----------------------------

Контрастът започва да става абсурден.

Речта на Доналд Тръмп почти завърши този абсурд. Президентът на САЩ използва трибуната на ООН, за да говори за американското военно превъзходство и предупреди, че САЩ могат да унищожат Иран, ако не бъде постигнато мирно споразумение.

.

Помислете колко лудост е всъщност това.

Президентът на най-мощната военна сила в света стои в сградата, създадена, за да предотврати друга световна война, и говори за евентуалното унищожение на друга държава. Намирам речта за странна, но Тръмп не е самата болест. По-скоро той е брутален симптом на световен ред, в който великите сили все повече вярват, че собствената им военна сила им дава специално право да определят правилата на играта.

.

САЩ го правят по свой начин.

Русия го прави по свой начин.

Китай изгражда военната и икономическата си мощ.

Европейските страни се въоръжават.

НАТО укрепва военния си капацитет.

.

Русия и НАТО са в конфликт.

Войната от 2014 г., която ескалира през 2022 г., продължава да отнема човешки животи. Близкият изток се характеризира с война и дълбоки конфликти. В същото време светът се изпълва с все повече оръжия. Всички казват, че искат мир. Почти всички едновременно се готвят за още война.

.

Именно тази политическа шизофрения е това, с което ООН сега се опитва да оцелее.

.

Генералният секретар Антонио Гутериш използва думи като диалог, деескалация, сътрудничество и международно право. Той предупреждава, че линиите на конфликт по света се задълбочават. Но каква е ползата от думите, ако великите сили слушат ООН само когато организацията казва това, което искат да чуят?

.

ООН рискува да бъде сведена до най-скъпата трибуна в света.

.

Държавните глави пристигат.

Кортежите преминават през Манхатън. Охранителите изпълват улиците. Произнасят се речи. Чуват се аплодисменти. Чуват се осъждания. Водят се тържествени разговори за мир. След това делегациите се завръщат у дома и оръжейните фабрики възобновяват производството.

.

Като бивш войник на ООН, това е болезнено да се види.

.

Виждал съм какво означава войната, когато политическите формулировки ги няма.

Войната не е карти на екран.

Войната не е стратегически ракети и военни анализи.

Войната е кръв.

Тя е ужас.

Има мъртви хора.

Има деца, които губят родителите си, и родители, които погребват децата си.

Има войници, които се завръщат у дома със спомени, от които никога няма да се отърват.

.

И все пак все повече европейски политици говорят за военна готовност, сякаш това се е превърнало почти в нормално политическо състояние.

.

Това не е нормално. Това е поражение.

.

И по средата на това положение стоят пет държави с власт, която показва колко остаряла е станала системата на ООН.

.

САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция имат постоянни места и право на вето в Съвета за сигурност. Когато са заложени собствените им интереси, системата може да бъде парализирана. В същото време Африка и Индия все още нямат постоянно представителство в съвета.

.

Светът през 2026 г. не е същият като света през 1945 г. Той се е променил радикално и все още се променя ден след ден.

.

Индия има над 1,4 милиарда души. Африка има около 1,5 милиарда. БРИКС нарасна по значение. Глобалният юг с право изисква по-голямо влияние върху институциите, които би трябвало да регулират световния ред. И все пак победителите във Втората световна война все още имат привилегии, изградени за един отдавна отминал свят. Необходима е вътрешна революция в ООН.

.

Докога великите сили смятат, че това може да продължи?

.

О, не, ООН няма нужда от поредния комитет, който да пише поредния доклад, който ще се озовава в друго чекмедже. ООН се нуждае от реформа на властта. Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран. Глобалният юг трябва да получи по-голямо представителство. Ветото трябва да бъде обсъдено. Дипломацията трябва да си възвърне статута. Мирните преговори трябва да се третират като политическа сила, а не като слабост.

.

И Норвегия би трябвало да е сред страните, които най-много изискват това.

.

Все още обичаме да разказваме историята на Норвегия като нация на мира. Тогава би трябвало да се осмелим да се запитаме какво всъщност трябва да прави една нация на мира, когато светът се готви за все нови конфронтации. Трябва ли просто да се носим по течението или да използваме дипломатическата си традиция, за да изискваме разговори дори със страни, с които дълбоко не сме съгласни?

.

Защото мир не се постига между приятели. Мирът трябва да се договаря между врагове. Това беше цялата идея на ООН.

.

Ето защо речта на Тръмп е толкова показателна.

Когато президентът на най-силната военна сила в света може да застане на трибуната на ООН и да говори за евентуалното унищожение на друга държава, докато ООН призовава за диалог и деескалация, ние имаме представа колко опасна е станала ситуацията.

.

Но нека не правим Тръмп единствената изкупителна жертва. Проблемът е по-голям от един американски президент.

.

Проблемът е международната култура на власт, където все повече държави вярват, че сигурността се създава предимно чрез повече оръжия, по-големи военни бюджети и по-силни заплахи, както казва Столтенберг.

.

Историята би трябвало да ни е показала къде може да свърши този път.

.

ООН е създадена, защото човечеството вече е опитало свят, в който силата е надделявала над правото и военната сила е разрешавала конфликтите. Това завършва с Първата световна война.

.

Сега ООН отново стои и вика за мир, докато великите сили говорят за оръжия, мощ и унищожение.

.

Ако светът не започне да се вслушва скоро, въпросът може да стане много по-голям от това дали ООН ще оцелее.

.

Въпросът може би е дали ще имаме време да се върнем към мира, преди великите сили да го направят невъзможно

Емилия Дворянова