Тези дни сайтът "Офнюз" пусна една невероятна естетическа находка, която най-добре характеризира държавата, в която живеем и хората, които са додрапали до властта. Признавам си - името Георги Станков не ми говореше абсолютно нищо и само снимката ми припомни, че из парламента се мотае такъв кадър. Наложи се да прибягвам до Гугъл - Георги Станков се оказа депутат от ГЕРБ, който полага клетва през май 2017 година, след като друг кадър на Бойко Борисов - Станислав Дечев, става областен управител на Хасково. И така - господин Станков на 4 май тази година празнува 55 годишен юбилей, но едва сега снимките от това епохално събитие станаха достояние на широката общественост.
Естетическият потрес обаче не се състои в нещо, което Станков е казал. Очевидно той има достатъчно хитрина да стои и да си мълчи, но вече съм убеден, че вселената винаги намира начин да ни презентира такива хора и да ги открива пред очите ни като същински бисери. Интересна в случая е тортата, от която рожденикът духва свещичките за здраве. В нея очевидо е вложен много пот и труд, защото тя е като монумент, който трябва да прослави парламентарната дейност на Станков. Декорацията й направо вади очите и премазва мозъчни клетки. Върху тортата има естетизирана снимка на рожденика на парламентарната трибуна, точно копие на депутатската му карта (което като минимум означава, че юбилярът е имал представа какъв дар му готвят), а до нея пачки от по 500 евро, очевидно връх в сладкарската украса. Заглавието на "Офнюз" е удар в десетката:
"Това не е ромска сватба, а рожден ден на депутат от ГЕРБ". И наистина - ако човек не познава политическия контекст, като едното нищо би си казал, че това е кадър от снимачната площадка на филм на Кустурица.
Няма как да не сте направили връзката - в съзнанието на гербаджията парламентарната дейност е пряко свързана с пачките с евро. Най-малкото - депутатът не вижда абсолютно нищо нередно в тази композиция. Не знам дали гостите са се възмутили, но може би искам твърде много от вселената. Вероятно, ако Станков не беше избран от Хасковска област, метафората нямаше да е толкова убийствена, но всички знаем, че само допреди няколко месеца страната беше ръзтърсвана от скандала "Кумгейт", в който Елена Йончева безстрашно разплете една комшарна паяжина от корпоративни, роднински и партийни зависимости, стиснала цялата област в летална прегръдка. Сега виждаме не само политическо, но и естетическо доказателство на нейните думи - един депутат намира за нормално статутът му и парите да вървят ръка за ръка в нерзарушима комбинация. Ако това беше рожден ден на някоя мутра, сигурно щеше да е забавно, макар и през сълзи, тук имаме пряка гавра с идеята за парламентаризма, дори и с идеята за демокрацията. В страна, в която депутат изживява като нещо нормално забогатяването и политиката, демокрацията е поставена силно под въпрос. Този разгул напомня пир по време на чума. Майките на деца с увреждания протестират, държавата се тресе, а народният избранник се наслаждава на тортата с пачките и доколкото разбирам от дописката в сайта, дори не намира нищо нередно в ситуацията. И, да, в това да отбелязваш рожденния си ден, дори и с посегателство срещу естетическите стойности, няма нищо незаконно. Заради това разглеждайте това като философски, а не като политически протест. ГЕРБ управляват вече 3 мандат и велможите й вече живеят с усещането за всепозволеност, дори и да демонстрират публично какво точно правят като депутати и как се чувстват в сградата на Народното събрание. Чувстват се удобно, защото едва ли има друго място, където с такава скорост да натрупват пачки от по 500 евро, а след това да отбелязват това бляскаво, ефирно и бароково. Снимката става още по-поразителна, когато човек я разгледа внимателно, защото метафората се задълбочава. На една от тях на хладилната витрина зад Станков блести надписът "Банкя" - политическият център на страната, местообитанието на човека, който раздава тортите на такива като народния представител, разбира се в метафоричен смисъл. Така циганската сватба, пардон, депутатският рожден ден става направо трагикомедия... Сладост за депутата, горчилка за всички, които са станали свидетили на нелепата сценка, осъзнали внезапно къде съществуваме и как безвремието заплашва да унищожи всеки порив на здрав разум завинаги.
И как човек, застанал през тази готическа картина, да не събере сили като Моканина да погледне небето и да изохка драматично: "Боже, колко пачки от 500 евро има на тортата, боже".
Тези вече не знаят срам...
Александър Симов
