Особености на местните избори у нас

Само "Особености на руския риболов" съперничи на домашната ни комедия

Демагогът е човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти

"Особености на руския риболов" е класическа кинотворба, която превива зрителите от смях. Особеностите на местните избори у нас имат същите комедийни достойнства. Двете произведения кореспондират помежду си. Братушките са опиянени от водка, а домашните ни актьори от жажда за власт.

Има и разлики. Ония хвърлят въдиците за сьомга, тук въдичарите ловят лапнишарани в електоралната мътилка. Сьомгата кълве на изкуствена муха. Шаранът на изкуствени обещания за инфраструктура, детски градини, училища и прочие залъгалки. Като седнат в меките кресла, общинарите ги застига амнезия. За която хапче няма измислено.

Освен това "Особености на руския риболов" е едноактен филм, докато българските избори са сериал, излъчван по хълмовете на времето. Нещо като "Дързост и красота".

Демагогията и популизмът

Това е най-гледаният епизод. Пускат го до втръсване, но винаги е интересен за зрителите с новаторската интерпретация на сюжета. И с новите актьори, без снимачния екип, който се пенсионира в "Дързост и красота".

Демагогията и популизмът са еднояйчни близнаци. Американският журналист Хенри Луис Менкен дефинира демагога като човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти.

Баща на демагогията у нас е Михаил Такев. Родом от Пещера, завършва право в Париж и се връща по последна европейска мода. С цилиндър на главата, жилетка на снагата, райе панталон и лачени обувки на краката.

Когато обаче тръгвал на предизборна обиколка, сменял чепиците с цървули. Опинците го приобщавали към широките народни маси. Един съвременник свидетелства:

"Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата ѝ работа ще бъде да построи мост в селото."

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", обещал ораторът с цилиндър и цървули.

Задължителното гласуване

Когато на една власт ѝ треперят гащите, въвежда задължително гласуване. Александър Стамболийски хваща държавното кормило и веднага прокарва закон, който подкарва народа като стадо към урните. Ако не пуснеш бюлетина на местните избори през 1919 г., отнасяш глоба от 20 до 500 лева. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и шашми допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: "Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите дружбашът.

"Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране", съветва Стамболийски друг организационен работник.

През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и изплагиатстваха иновацията на политика от Славовица. Обърнаха "правото" в "задължение". Българинът трябваше да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда.

Това издевателство със свободната воля не е отменено. В неделя гласуваме задължително!

Решаващият цигански вот

Невъзможно е да се окупира местната власт без решаващата мургава бюлетина. Първият сценарист в този жанр е забравеният днес Никола Сукнаров. Той разработва непреодолимия стремеж на ромското братство към урните.

Електоратът с естествен загар на кожата е най-активен и днес. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тича да пусне свещената бюлетина за онзи, който черпи.

Добри Ганчев, хронист на политическите нрави, документира:

"Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров. Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите."

През 1883 г. махалата издига Сукнаров за софийски кмет. Той не прави абсолютно нищо, само прибира дебела заплата.

Неговите следовници до днес го следват по петите. Никой не дръзва да посегне на Факултето, тази красота на столицата.

Потайностите на тъмната стаичка

По нашенско изборите винаги са на тъмно. Още от "Угасете свещите" на Алеко Константинов.

На изборите през 1990 г. комунистите разиграха впечатляващ епизод на дързост и красота. С тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите "Спомени за Прехода" проф. Драгомир Драганов разказва:

"До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса "по ленински просто". Пратил "авангард-съгледвач" на два часа път и му заръчал в случай, че се появят "наблюдатели за честността на изборите", той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди "ръководството" за "опасността". Защото то било измислило наистина гениална "тъмна стаичка" за "таен вот".

"Тя се състояла – обяснява Драганов – от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал "тайната и свободна волеизява" на подопечните си избиратели. Но ако, недай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява "тъмната стаичка" и всичко е изрядно…"

На историческия 29 октомври 2023 година ще има малко тъмни стаички. Повече ще са мистериозните машини. За които е потайно в каква посока на изборния резултат ще работят.

Автор: Росен Тахов

trud.bg