Особености на третия мандат за съставяне на правителство

Има 7-дневен срок, в който президентът е длъжен да възложи на някоя от следващите парламентарни групи да посочи кандидат за министър-председател

Може да се предположи, че в неделя (15 януари) държавният глава ще оповести коя партия е избрал

В понеделник (9 януари) беше върнат втория проучвателен мандат за съставяне на правителство в 48-ото Народно събрание. От вторник (10 януари) започна да тече 7-дневния срок, в който президентът трябва да възложи на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател (чл. 99, ал. 3 от Конституцията). Може да се предположи, че в неделя (15 януари) държавният глава ще оповести на коя от останалите четири парламентарни групи (ДПС, БСП, ДБ или БВ) ще връчи третия проучвателен мандат. (Парламентарната група на „Възраждане“ следва да бъде изключена от кръга на „заподозрените“, защото позицията им е за разпускане на Народното събрание и насрочване на предсрочни избори веднага.)

При връчването на третия мандат има няколко особености, които са изведени в далечната 1992 г. от Конституционния съд в негово Тълкувателно решение. Първата е, че за президента не съществува задължение да изреди последователно всички парламентарни групи, от които Народното събрание евентуално се състои. Съображението е обяснимо: при един разнороден по състав парламент, който поначало е пречка за образуването на силно и стабилно правителство, необходимо е активно посредничество. Конституцията го възлага на държавния глава - функция, която съответства на конституционния му статус. По този начин важните политически и морални страни на въпросната дейност придобиват и конституционно основание, като на президента е дадена възможност да търси възможности за формирането на парламентарно мнозинство, годно да излъчи правителство.

На следващо място, за разлика от първите два тура (по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 99 от Конституцията), в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата и се състои в предвиждането на 7-дневен срок, в който президентът е длъжен да възложи на някоя от следващите парламентарни групи да посочи кандидат за министър-председател (най-късно на 16 януари).

Друга особеност на процедурата в тази u част се състои в обстоятелството, че президентът извършва възлагане най-напред на някоя от следващите парламентарни групи, т. е. на парламентарна група като такава, а не на посочен кандидат, и едва след това проучвателният мандат се възлага на посочен от парламентарната група кандидат за министър-председател. Различието може да бъде обяснено с това, че е необходимо да се даде възможност на някоя от следващите парламентарни групи също да проведе политически консултации, за да се потърси и намери начин за образуване на стабилна коалиция. Ако се пристъпва към провеждането на политически консултации в Народното събрание, то тези консултации следва да бъдат проведени в разумен срок. Популисткото разбиране, че разговорите трябва да бъдат проведени пред медиите и през социалните мрежи, е грешно. Компромисите, разбира се, трябва да бъдат оповестени с уважение към избирателите, но не бива тези консултации да се превръщат в поредното „празноговорене“, част от предизборната кампания или чертаене на още „червени линии“.

И не на последно място, съгласно изричното разпореждане на Конституцията в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи на президента състав на Министерския съвет (из мотиви към Тълкувателно решение №20 от 1992 г. на Конституционния съд). Това следва и от ал. 2 и 3 на чл. 99 на Конституцията, следва и от смисъла на проучвателния мандат: да се установи възможността за формиране на правителство. Предвиденото в посочените конституционни разпоредби задължение на този, комуто е възложен проучвателният мандат, да предложи състав на Министерския съвет освен буквално трябва да се разбира и в смисъл, че към този момент се разчита на парламентарна подкрепа за определено правителство, включително и по състав. (Така трябва да се разбира съгласието за образуване на правителство, за което става дума в ал. 5 на чл. 99 от Конституцията.)

В сравнителноправен аспект в повечето парламентарни държави проучвателните мандати са един или два. България е по-скоро изключение относно сложната двуфазова (пред президента и в Народното събрание) и тримандатна (трикратна, т. е. която се извършва връчване три пъти един след друг на проучвателните мандати) процедура.

Думата „три“ е първа съставна част на множество сложни думи с разнообразни значения, а зад числото „3“ се крие значима символика. То означава устойчивост и се символизира чрез триъгълник, представящ миналото, настоящето и бъдещето. Числото обединява таланта и веселието, символизира възможността за приспособяване. Също така „3“ се характеризира със сила, настъпателност, действеност, организираност, решително преодоляване на трудностите, работоспособност. Питагор твърди, че числото „3“ определя духовното у човека. То е първото хармонично завършено число. Означава равновесно положение и пълнота. Три е плодът на двете - бащата, майката и детето. Човекът е същество на вечно противоречие и търсене, но се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответстват на мъдрост, любов и истина.

В Библията числото „3“ обозначава Божият замисъл. Когато се описва разпването на Христос, числото „3“ е споменавано около 15 пъти, три кръста, тримата апостоли в Гетсиманската градината с Исус, три отрицания на Петър. В исторически, културологичен и научен аспект има множество образи или устойчиви конструкции, за които можем да се сетим - приказките за тримата братя и златната ябълка, триглавата ламя, трите прасенца, трима ловци - три умни глави, трети петли, библейския сюжет за тримата влъхви (мъдреци) при раждането на Иисус, Светата Троица, Трите грации (харитите), Трите богини на съдбата (Мойри) и трите Горгони в гръцката митология, триумвират (от лат. трима мъже), тройно разделение на властите (според Монтескьо), Трети кръстоносен поход (1189 - 1192), Трети Рим, третото съсловие („Що е това третото съсловие?“ на абат Сийез), Трета българска държава, на три овчарчета Богородица от Фатима предала три пророчества и все още има мистерия около третата тайна, Трети Райх, Трети закон на Нютон, Трети закон на Мендел, трето хилядолетие, трилогия, музикално трио, трети признак за еднаквост на триъгълници, шведска тройка, любовен триъгълник, трета възраст, трето око, третото (помощно) колело, третия свят, романа на Ерих Мария Ремарк „Трима другари“, „Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)“ на Джером К. Джером, „Трима в любовта“ на Арчибалд Кронин, филма „Тримата от запаса“, Тримата тенори и още, и още примери могат да бъдат дадени. В идващите дни се надявам да наблюдаваме „Тримата мускетари“, а не „тримата глупаци“.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg