Оспорване на изборни резултати

Вотът на 27 октомври е пример как всеки глас има значение

За да достигнат до заветните 4% на „Величие“ им трябват още 31 гласа

Всеки глас е важен, това чуват студентите на лекцията относно организацията за произвеждане в избори в България. Отминалите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври са пример за значението на всеки глас на гражданите.  

Накратко, за партиите и коалициите от партии са гласували общо 2 436 475 български граждани, като в това число не влизат недействителните гласове и вотът „Не подкрепям никого“, които не участват във формирането на окончателните изборни резултати. Следователно 1% от действителните гласове за реални участници е 24 364,75 гласа, а 4% - са 97 459 гласа. Или с 29 повече от резултата на партия „Величие“ (97 438 по данни от сайта на ЦИК). Пресметливи журналисти изчислиха, че 29 гласа обаче не биха стигнали на партията на Ивелин Михайлов, за да получи 4% от общия изборен резултат. Причината е, че при наличието на 29 допълнителни гласа ще се вдигне и общата избирателна активност (от 2 436 475 гласа на 2 436 504 гласа), защото по този начин ще се вдигне и бариерата за влизане в Народното събрание.

Така се оказва, че за да достигнат до заветните 4% от сегашния вот, на "Величие" са им необходими още 31 гласа - или общо 97 451 гласа, които да им осигурят резултат от над 4 % (или по-точно 4,000032833916 %). Оставането под прага за влизане с 3,999 % от действителните гласове постави отново въпроса за оспорване на изборните резултати.

Още в понеделник вечерта председателят на партията И. Михайлов обяви, че ще поискат касиране на изборите и ново преброяване, което да покаже реалния резултат на „Величие“. „Ние ще предприемем всички действия, включително стачни действия, ще сезираме различни европейски институции. Ще сезираме ООН“ заканва се председателят на партията.

Прави впечатление, че още след предишните избори в политическа партия „Величие“ не са наясно с реда за оспорване на изборните резултати. С Определение 7514 от 18.06.2024 г. IV отделение на ВАС по административно дело 6294/2024 г. оставя без разглеждане жалба (с входящ номер 9511 от 18.06.2024 г.), подадена от политическа партия „Величие“, против Решение 3482-НС от 14.06.2024 г. на Централната избирателна комисия, с което са обявени избраните народни представители в Петдесетото Народно събрание. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на изборното законодателство, довело до ощетяване на ПП „Величие“ чрез неправилно отчитане на изборните резултати със значителен брой гласове. Счита, че е налице очевидно разминаване между протоколите от машините в секционните избирателни комисии и отчетените гласове от флаш паметта, както и нарушение на правилата за видеозаснемане процеса на броене на бюлетините и отчитане на резултатите от изборите за Народно събрание, проведени на 09.06.2024 г. Жалбоподателят моли Върховният административен съд да обяви решението на ЦИК за незаконосъобразно и да се извърши ново преброяване.

Върховният административен съд приема, че според специалната разпоредба на чл. 304 от Изборния кодек (ИК) споровете относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител се решават от Конституционния съд. Редът е регламентиран с нормите на чл. 305 и чл. 306 ИК. В случая жалбоподателят е оспорил обявените изборни резултати от произведените на 09.06.2024 г. избори за народни представители на Петдесетото Народно събрание, поради което разглеждането на жалбата по реда на чл. 58, ал. 1 от ИК от Върховния административен съд, е недопустимо, предвид наличието на изрично уредени от законодателя специален ред и органи за иницииране и разрешаване на спор относно законността на обявените резултати от изборите за народни представители. По тези съображения жалбата като недопустима, е оставена без разглеждане, а образуваното производството е прекратено.

Съгласно чл. 66 от Конституцията законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон, в случая това е Изборния кодекс. Това положение е потвърдено и в чл. 304 от ИК – „Споровете относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител се решават от Конституционния съд“.

Право на оспорване имат „кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите, може да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител пред орган по чл. 150 ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия“ (чл. 305, ал. 1 ИК). Това решение на ЦИК се очаква в близките дни.

В 15-дневен срок от обявяването на решението на ЦИК (по първата алинея на чл. 305) с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител (чл. 305, ал. 2 ИК).

Кои са субектите по чл. 150, ал. 1, изр. първо от Конституцията, които могат да сезират Конституционния съд за оспорване на законността на изборите за народни представители? Това са 1/5 от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.

Важен детайл от искането е, че трябва да бъдат посочени конкретни нарушения в конкретни изборни райони и секционни избирателни комисии. Искането трябва да съдържа не общото твърдение, че 31 гласа не са достигнали на политическа партия „Величие“ да влезе в парламента, но и реални и конкретни аргументи за сериозни изборни нарушения, които променят коренно резултата от изборите.

Ако Конституционният съд е сезиран, то той решава дали да брои повторно бюлетините в съответните секции.
Според чл. 306, ал. 2 от ИК Конституционният съд трябва да се произнесе по случая в срок от два месеца след постъпване на искането. Искането не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия.

При обявяване на незаконност на избор на народен представител от конституционната юрисдикция, ЦИК се произнася с решение въз основа на акта на Конституционния съд – преразпределение на мандатите съобразно променените действителни гласове. (Има практика на Конституционния съд през годините в този смисъл.)

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението. (През 2013 г. имаше такова искане, но то беше отхвърлено от Конституционния съд.)

Вероятността партия „Величие“ да постигне касиране на изборите е малка. Не само защото пътят към Конституционния съд е сложен, а защото е необходимо професионално написано и аргументирано с доказателства искане.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg