От искрената болка и съчувствие към жертвите в Турция и Сирия, започва преминаването във фазата на пародията – тук, по нашенски

От искрената болка и съчувствие към жертвите в Турция и Сирия, започва преминаването във фазата на пародията – тук, по нашенски.

В едно чудесно училище измислили начин да съберат парички и да ги пратят в Турция и Сирия. И как точно правите парично дарение в Сирия? През коя система ги пращате тези пари и на кого?

При събирането на помощи, на купчина с неща, оставени от хората и показани набързо от тв камери съзрях парцали – прокъсано родопско одеяло, захабено мъжко яке – явно непотребни лични вещи, но някой ще се трупа в гърците, че веднага е дарил, защото е съпричастен.

Не случайно спасителите, които отпътуват към Турция, защото там са желани, изрично казаха, че търсят нови неща и че макар и жертви, хората все пак притежават лично достойнство и не можем да им пращаме ненужно съдържание от шкафове и гардероби.
Появи се снимка на бебе в кувьоз с твърдението, че това е спасеното новородено от Алепо. Проблемът обаче е, че снимката е с логото на журналист, убит през 2012 година.

Тук само цитирам казаното от Нидал Алгафари:
“Приятели,
мнозина ме попитаха, как и с какво да помогнем на пострадалите в северна Сирия?
За мое най-голямо съжаление знам какво, но не знам как. Из териториите под властта на Асад върлуват военните под командване на брат му и всички помощи, които се изпращаха на пострадалите по време на гражданската война потъваха в складовете на командирите му и се продаваха. Там сега имат нужда не само пострадалите от земетресението ами и от държавната политика водена от фамилията Асад. Няма мазут, нафта, бензин, дизел, газ и ток. Добрата заплата на чиновник се равнява на 15 долара и на третият ден от началото на месеца разходите я изпаряват. Всеки човек в който намерят долари или евро се арестува. Всеки имащ даже бутилка с бензин се арестува. За това ми е трудно да дам съвет как да се помогне.

Из териториите освободени от фамилията Асад, пък върлуват банди и кланове, които заграбват всичко до което се докопат главатарите им. В палатковите лагери, децата ходят боси в калта и по замръзналата земя. Имат нужда от топлина, от храна, от образование, от детски игри и от обич, но всичко това не го получават от над десетилетие. За това и там не знам как да им бъде помогнато. Хиляди сирийци и милиони човеци из цял свят искат да помогнат, но разбраха, че помощта им отива за забогатяване на търговците на смърт.”

Сирия апелира за вдигане на всички санкции. И ако днес натам потекат реки от помощи, при кого ще отидат?

Лияна Панделиева