Парите в брой са онова, което от десетилетия, но най-вече в нашите дни, се хвърля в очите на банките

Парите в брой са онова, което от десетилетия, но най-вече в нашите дни, се хвърля в очите на банките. Дразнят се по причина, че докато се върнат при банките “кръгче” с парите си правят твърде много хора, фирми и изобщо стопански субекти. 

Тъкмо това не харесва никак на банките.  Те държат при всяка сделка да "натопят" своята чавка. Искат при всяка покупка да ги има и тях. А това независимо дали си купуваш ножче за бръснене или просто един хляб. Когато плащаме в брой - даваме възможност парите да идат при друг, после при втори, трети и пети... И така много пъти, докато ги приберат банките.

Не е така когато плащаме с карта. Затова стремежът е да бъдем вкарани в удобното русло на картовите разплащания. При тях винаги има и за банката. Но това е само малката - лесно видима и обяснима причина. Зад нея прозира онова - истинското зло, което е в сенките.

Първи Ремарк дава определение на парите като на "събрана в една шепа свобода"... Разбирате ли, парите в брой ни дават свободата да правим онова, което решим. 
Не са ли в ръцете ни - зависим от банкомата, от пост терминала, от каприза на данъчната и административната системи. А тези системи - това са системи за натиск и гнет. Системи за въвеждане на контрол. Щом си зависим - лесно е да се разбере, че ще бъдеш и послушен. И тогава - каква свобода?!
Свобода, но определена от това - на колко дълъг синджир са те закачили.Нито повече, нито по-малко. 

В заключение: 
Може да изглежда модерно, удобно, дори и примамливо, (чрез разни отстъпки) но запомнете:
Парите в брой са не само сила. Те са най-вече свобода. 
Събрана в длан свобода

Христо Христов