От деца знаем българската народна приказка за неволята. В нея разказът е оптимистичен – младите синове са били помощници на баща си, но все пак са самоуверени (претоварили са колата). Счупената кола поставила пред братята две решения – да чакат или да поправят колата. „Невольооо! Ела, че загазихме!“ викали те, но неволята вдън земя била потънала. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Тогава запретнали ръкави и поправили колата.
Положението, в което сме попаднали като общество от две години много прилича на онзи епизод от приказката, в който двамата братя я викат неволята гърлата си продират, но тя не се обажда. Проведохме за 24 месеца пет поредни избори и продължаваме да се надяваме на магическо / лесно решение за безизходицата, в която сме попаднали. Има ли такъв изход – чудо да стане, спасител да се появи?
Още не са оповестени имената на новоизбраните народни представители и вече се прокрадва решението за нови предсрочни парламентарни избори с цел да се появят нови политически „проекти“, да се кандидатират нови лица. Това не е изход, това е удар в стената на задънената улица.
Изходът е в съвместните усилия на системните партии. Като в приказката – да, „не е лесна работа“, изискват се знания, усилия, „запретнати ръкави“. Партиите сами трябва да се справят. Всяка от парламентарно представените партии има „грехове“ към (не)функционирането на българската демокрация. Но нито избиратели, нито партии можем да си внесем или изобретим веднага. Плодовете на „греховете“ от 2001 г. насам берем в момента – участие на изборите на „проекти“, задушаване на политически съюзници и коалиционни партньори, дамгосване на коалиционните правителства, политическа корупция, разцепване на парламентарни групи, незаконосъобразно разходване на партийната субсидия.
Неволята в момента е при парламентарно представените партии. Имат още малко дни (до свикването на Народното събрание) да се подготвят за сериозни преговори и консултации по програма за управление и за извеждане на политики, които са значими за българските граждани и за бизнеса. До момента вече като държава сме похарчили около половин милиард лева за произвеждане на избори в изминалите две години. Резултатите на загубилите изборите е нормално да не се харесват, но при още по-ниска ниска избирателна активност (каквато може да се прогнозира) може да доведе до още изкривявания в разпределението на мандатите.
Какво да се прави? Най-сериозна е тежестта, която пада върху ГЕРБ. Тяхната позиция ще предопредели и тона. Разговорите между преговорни екипи с ясен мандат, контактни групи от парламентарните групи или между председателите на групите, не трябва да бъдат публични, но трябва да бъдат на публично място (най-естественото място е Народното събрание). Ако някой иска да гледа „политическо реалити“, може с часове да се наслаждава записи-бисери от видеонаблюдението в следизборната нощ. Преговорите между парламентарните групи са друг жанр и не трябва да бъдат доминирани от PR-и, защото опаковката не може да подмени съдържанието.
Дневният ред на 49-то Народно събрание има поне три значими точки в съдържанието си:
Законодателна дейност, без прибързани идеи или популизъм, за приемане на държавен бюджет и належащи законопроекти;
Избиране на правителство с ясна физиономия и програма без анонимници;
Обновяване на съставите на държавни органи с вече изтекъл мандат.
Най-пагубно би било да влязат в тона на останалите в историята вече „къси парламенти“, като се занимават с:
Всички парламентарни групи, а не само „Възраждане“ и ИТН (заявили са го вече), да са в опозиция на служебното правителство и на държавния глава;
Леко да се „пипне“ Изборния кодекс;
Безсмислен парламентарен контрол върху поредното служебно правителство;
Косвен парламентарен контрол върху президента;
Ревизия на ревизиите;
Безкрайни и безплодни изслушвания, излъчвани на живо без резултат.
Видя се, че тези дейности не помагат за печелене на нови избиратели. По-скоро гласоподавателите мигрират към други „проекти“, гласуват с „Не подкрепям никого“ и шест от 10 избиратели въобще не отиват да гласуват.
Да бъдем реалисти – качеството на поредната порция народни избраници не дава надежди за чудеса и геройства, но нека да им дадем шанс и малко време, за да осъзнаят, че винаги може да стане по-зле, но и малко по-добре. Поразмислете малко и ще разберете, че съм права.
Автор: Доц. Наталия Киселова
Труд
