99% от тези хора, които искат да участват в политиката и да бъдат алтернатива и своеобразно спасение от сегашния модел на управление, страдат от политическа глупост, политическа незрялост, от политическа детинщина. Все характеристики, които никога няма да донесат успех на тях и на обществото, което разчита и залага надежди върху тях.
Изумително е, че такива хора са успели професионалисти, много учени и добре реализирани граждани. Но по отношение на политиката нямат никаква зрялост и култура. Не знам защо е така, това е работа на културолозите и народопсихолозите (може и социалните антрополози да заработят пари с труд), да направят профил на българския политик през Прехода, за да се установи моралния личностен профил на политиците ни. За да може пък оттук насетне да имаме социално-обществен профил на това, което искаме да ни представлява в управлението на България.
От всички, които сега участват в изборите, от извън парламентарни сили, не виждам повече от 1%, които да имат идея за какво говоря. Всеки, който псува след избори или се тръшка от резултатите, страда от същите неща, които изброих по-горе.
За да има успех една алтернатива, тя трябва да има добре измислена и изградена или изграждаща се в движение структура. Но преди всичко в нея трябва да влязат хора, които имат надпартийни задачи, при това осъзнати, защото ако просто създават нови партии, те не са абсолютно нищо друго, освен имена. Освен надпартийност, настоящето изисква отказ от личните цели и поставяне на усилията под знака на колективни цели, предвид особеното време, в което живеем. И днес се сетих, че точно това се случва, не напълно успешно, но свършва работа, със създаването на ОФ, в който влизат няколко партии, противоречащи си, някои и враждуващи, но обединени от задачата за антифашизма. И успяват.
Излезте от използването на абревиатурата ОФ, имам предвид формата. Ние се намираме в период, който многократно съм описвала. Ние нямаме леви и десни противоречия вече. Имаме глобалситки и антиглобалистки противоречия.
Освен това тези, които се считат за прогресивни сили и имат желание да служат на България по нов начин, задължително трябва да надживеят човешкия етап на сръдни, провинциализъм, дребнавост, лично осъществяване, задни мисли, лицемерие и един куп други неща. Ако искат да успеят, те трябва да са надраснали това като личности.
Партийността, политиката не е игра и не е лъжица за всяка уста, както ни наложи почти насила глобализма, уверявайки ни, че всеки може. Не, не може всеки!
Не може оперни певици, треньорки по художествена гимнастика, рап певци, актьори, шахматисти, сценаристи, журналисти, охранители и прочие професии да бъдат успешни политици. Това са абсурдите на след студеновремния етап и ние всички живеем последствията от тази детинска представа за политиката.
От друга страна не е правилно и онова, което до преди 100 години беше определящо за политиците - произхода, богатството, класовата принадлежност, а в днешно време корпоративната принадлежност. Значи от двата модела вземаме доброто и махаме лошото и получаваме онова, което ни трябва за нов модел, форма и съдържание на политическата култура, знания, умения и класа. Буквално, ние не подготвяме политици, а ги събираме от кол и въже и чакаме нещо да се оправи. Истината е, че в хода на Прехода има единици, които успяха от дилетанти да се превърнат в истински политици, но са единични случаи.
Забележете на тези избори как се пръснаха като пилци в различни кокошарници всички, които обществото припознава като подходящи.
Тоя не можел с оня, оная не приемала онзи - резултатът е плачевен и никога няма да промени. Освен това голям процент от тези "нови" лица се насочват към политиката отново по лицемерни или егоистични причини, което много си личи.
За успеха на една силна антиглобалистка политическа формация, която да може да поеме отговорност за управлението на страната със всички супер сложни проблеми, процеси и задачи на бъдещето, е нужно абсолютно много повече от това сега. Нужно е обединение около кауза и то задължително при компромис и при строги правила на работа. Кой ще ги изработва, не ме питайте мен, питайте тези, които искат да ви управляват.
Тук изобщо не поставям супер тежкия въпрос за зависимостите на всеки един кандидат за нов политик. Това е друга огромна тема, която също има решение.
Искам да завърша с това, че програмните изказвания на 99% от този вид напъващи към властта, извън системните формати и ПП-та, са съставени от клишета, елементарни представи, фрагменти и откровени глупости.
Така никога нищо няма да постигнете, запомнете от мен!
Анастасия Гешева
